Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Народът се надигна! В момента пред парламента в София е нещо страшно
  • Новини

Народът се надигна! В момента пред парламента в София е нещо страшно

Иван Димитров Пешев април 6, 2022
nananaorodod.jpeg

Можете да споделите с приятели от тук:

Протестиращи се събраха пред сградата на Народното събрание с искане за оставка на правителството. Протестът е организаран от партия “Възраждане”, която е категорично против страната ни да предостави оръжие на Украйна.

Демонстрацията е под надслов “Пълен военен неутралитет на България”.

“Възраждане” настоява правителството на четворната коалиция да подаде оставка, защото не се справя с кризите, пред които страната ни е изправена. Националистите заявяват, че за 100 дни кабинета на Кирил Петков е показал, че обслужва чужди интереси и е спечелил само недоверие.

Управляващите са марионетки и продажници и трябва да си ходят възможно най-бързо, заявиха организаторите на протеста.

В отговор протестиращите скандират “Оставка”. Бяха издигнати транспаранти с надписи “САЩ вън! От България, от Украйна от Европа”, “Kiro go home”, “Те погребаха България” и др., предаде Novini.bg.

С протестните действия “Възраждане” изразява категорична позиция, че България няма място във военния конфликт между Русия и Украйна и не трябва да предоставя военна помощ на украинската страна.

В момента единственото нещо, което спира депутатите да гласуват проекта за изпращане на военна помощ на Украйна – този акт на предателство, сте всички вие тук на площада. Истината е, че днес това предложение трябваше да бъде внесено, но те се уплапшиха, защото предателите са страхливи, крепят ги единствено чужди сили, заяви лидерът на “Възраждане” Костадин Костадинов.

България не е НАТО, България не е Европейският съюз, България – това сме ние. Националните предатели усещат, че революцията започна. Ние няма да отстъпим, докато отново не започнем да управляваме държавата си, заяви Костадинов, като призова за оставка на правителството и предсрочни избори.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Правителството взе съдбоносното решение! Ето каква военна помощ оказваме на Украйна
Next: Това е по-лошо от бомба! Този ход на Русия хвърли в шах и мат целия свят

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.