Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Насар разтърси с разказ как открил мъртъв един от най-близките си
  • Без категория

Насар разтърси с разказ как открил мъртъв един от най-близките си

Иван Димитров Пешев декември 19, 2024
Screenshot_17

Олимпийският, световен и европейски шампион Карлос Насар обясни, че не желае чак толкова много наградата „Спортист на годината“ на България, въпреки че най-логично е да бъде присъдена на него след фурора му.

 

20-годишният тежкоатлет гостува в студиото на Дарик радио при съгражданина си от Червен бряг Ники Кънчев, където говори не само за успехите. Насар разтърси с разказ за трагедията от края на 2022 г., когато загуби един от най-близките си хора – откривателят му и негов треньор Илиян Илиев.

„Много тежък момент, както за мен, така и за семейството му. Той се беше запътил към мен на лагера в Белмекен. Беше тежка зима. Знаете какъв е пътят там – много завои. Имаше мъгла, много сняг. Не се виждаше къде е асфалт, къде е земен път. Объркал е пътя и се беше насочил към земния път. Обади ми се да ми каже, че е закъсал с колата. Хукнах веднага да го търся, след което намирам колата, но той с непримиримия си характер беше тръгнал пеша. Беше спрял да си вдига телефона и в крайна сметка, за жалост на всички нас… си отиде – нещо, което не обичам да казвам. Има една българска поговорка „Умря, за да живее!“. Той остави спомен на целия български народ“, изля си душата Карлос Насар.

„Думата, с която ще опиша 2024 г., е „лавина“. Тази година наистина беше много силна, смазах всякаква конкуренция. Получавам вътрешно удовлетворение, че съм постигнал целите си. Благодарен съм на Бог, че е благоволил да ми даде именно тази възможност на мен“, коментира тежкоатлетът.

„Може да не съм „Спортист на годината“, но въпреки всичко аз мисля, че тази година я спечелиха всички, които прославиха страната и я обичат. Не желая толкова много тази награда. С моят щаб си имаме цели. Тези думи съм ги казал впоследствие. Бяха ме попитали дали съм обиден“, обясни Насар за наградата „Спортист на годината“.

„Нямам спортен психолог, но не съм усещал и нужда досега“, каза Насар.

„За мен любовта на хората е най-ценната, това нещо няма как да се опише и оцени“, добави любимецът на народа.

Continue Reading

Previous: Жестока трагедия с 9-г. дете потресе България!
Next: Извънредни новини за изчезналия 13-г. Николай

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.