Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Наскоро се пенсионирах и съпругът ми веднага попита, къде ще работя: Поисках да се разведа с него
  • Новини

Наскоро се пенсионирах и съпругът ми веднага попита, къде ще работя: Поисках да се разведа с него

Иван Димитров Пешев юли 12, 2023
rqwrqwtqwywqh.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Хората, които са женени от дълго време, знаят, че семейният живот не е приказка. Понякога трябва да направите някои жертви за хората, които обичате. Точно това направи героинята на нашата история, оставайки омъжена заради децата. И едва на уважавана възраст тя си каза: „Искам да се разведа със съпруга си!“ Но сега тя самата не разбира дали това решение й харесва.

ИСКАМ ДА СЕ РАЗВЕДА СЪС СЪПРУГА СИ

Наскоро се пенсионирах. Винаги съм мислила, че след това животът става спокоен и премерен, но за мен се оказа различно. Всичко се е променило драстично. И дълбоко в себе си се радвам за това, никой не ме разбира!

Родена съм и съм израснала на село. Там срещнах бъдещия си съпруг. Той беше от богато семейство, което притежаваше земя, така че родителите ми ме убедиха да се омъжа бързо. Първоначално се зарадвах, но с течение на времето разбрах, че това абсолютно не е моят човек. Но на село никой не се развеждаше, не беше прието. Следователно продължих да живея като всички останали .

Скоро имахме деца. Потопих се в грижите за тях. Въпреки че и тук през цялото време слушах каква лоша майка, домакиня, жена и човек изобщо съм. Още тогава започнах да мечтая за развод. Но никой нямаше да разбере, затова реших да изчакам .
Преместване в града

Когато децата вече ходеха на училище, наследих апартамент в града. И аз и семейството ми решихме да се преместим там. Беше като глътка свеж въздух за мен. Бързо си намерих работа. Това беше моят изход. Но съпругът ми не можа да се установи в града. Ако си намереше работа, бързо я напускаше .

Така станах единствената, която печелеше пари в семейството. Въпреки това, дори и в тази ситуация, постоянните му упреци в моя посока не спряха. Горчиво е да си призная, но цял живот съм живяла с мъж, който не ме е оценил. Но тогава не можех да го оставя, за да не нараня децата с нашия развод .

Децата пораснаха и създадоха свои семейства. И никога не съм се решавала на развод. Как да се разведе човек, с когото е живял четвърт век? Но самият ми съпруг ме принуди да предприема тази стъпка .

Искам да се разведа със съпруга си!

Наскоро се пенсионирах. Съпругът ми обаче също не беше доволен от това решение. Веднага попита: „Къде ще работиш сега? Имаме нужда от нещо, от което да живеем!“ Погледнах го и разбрах, че ми е напълно непознат. През целия живот дори няма какво да си спомня, само упреци и скандали. Така ли искам да живея остатъка от живота си? И разбрах, че това не е това, което искам .

В отговор на изявлението му аз просто казах: „Искам да се разведа с теб. Ще ти опаковам нещата, иди при майка ти на село. Така и направих, като го изгоних от апартамента, честно казано, дори дишането стана по-лесно. Струваше ми се, че оттук ще започне новият ми живот. Просто бях попаднала на тотално недоразумение .

Деца ми звънят всеки ден и молят да го върна. Дъщеря ми се скара и каза, че я е срам от мен пред свекърва си. По принцип казват, че не е прието на моята възраст да показвам такива изпълнения. И много ми писна от всичко това. В крайна сметка не искам да се сближавам с него, имам шанс за нов живот. Нямам ли право на това? Надявам се да имам достатъчно сили да не се поддам на техните увещания .

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

FB.AppEvents.logPageView();

};

(function(d, s, id){ var js, fjs = d.getElementsByTagName(s)[0]; if (d.getElementById(id)) {return;} js = d.createElement(s); js.id = id; js.src = "https://connect.facebook.net/en_US/sdk.js"; fjs.parentNode.insertBefore(js, fjs); }(document, 'script', 'facebook-jssdk'));

Continue Reading

Previous: Хвърлям една шепа в легена и потапям краката си, след час идва супер ефектът
Next: Истина е новината за новия водещ на Стани богат, политика П.С. заменя Михаил Билалов

Последни публикации

  • Андрей седеше до леглото, държейки ръката на Нина. Кожата ѝ беше тънка, почти прозрачна, а вените прозираха като сини реки по повърхността. В стаята витаеше тежката миризма на болница, примесена с уханието на изсъхващи цветя. Прозорецът беше отворен съвсем леко, пропускайки хладен юнски въздух, но той не успяваше да разсее задушаващата атмосфера на предстояща раздяла.
  • Годините се нижеха една след друга, всяка носеща със себе си нова порция надежда, последвана от безмилостно разочарование. Борбата с безплодието беше изтощителна, не само физически, но и емоционално
  • АВТОБУСЪТ БЕШЕ НА ОБИЧАЙНИЯ СИ ПЪТ, КОГАТО КУЧЕ ИЗСКОЧИ ОТНИЩОТО И ЗАПОЧНА ДА ТИЧА ДО НЕГО: ВСИЧКИ ОНЕМЯХА, КОГАТО РАЗБРАХА ПРИЧИНАТА 😱😱😱
  • Той ми каза да занеса цветя на непозната — но тя знаеше точно кой съм… и аз онемях.
  • Пътят към дома винаги е изпълнен с особено очакване, но този път усещането беше различно. Летях към непознатото, към първата среща с родителите на годеницата ми, Ева. В стомаха ми пърхаха пеперуди, смес от вълнение и лека тревога
  • Баща ми почина, а адвокатът му ме повика за четенето на завещанието — не очаквах нищо, но когато спомена една къща, за която никога не бях чувал… ОНЕМЯХ 😳😱😨
  • ИЗНЕСОХ Я ОТ ОГЪНЯ — И ТОГАВА ТЯ ПРОШЕПНА ИМЕ, КОЕТО МЕ СМРАЗИ… 😳😳😳
  • След незабравима седмица с децата на морето, тя дори не подозираше каква неприятна изненада я чака у дома. Слънцето на България беше оставило златни отблясъци по кожата ѝ, а смехът на малкия Любо и тийнейджърката Елица още кънтеше в ушите ѝ. Но еуфорията от почивката се изпари в миг, щом погледът ѝ падна върху гледката, която допреди дни изпълваше кухнята ѝ със светлина и простор.
  • Купих нов диван, но кучето ми започна да дере и гризе подлакътника… и когато разпрах плата, онемях от това, което видях вътре.
  • Д-р Велислава Кирилова се втурна към гишето на летището с надеждата, че няма да има дълга опашка. Сърцето ѝ биеше като обезумяло, а всяка секунда изглеждаше като вечност. Очите ѝ трескаво обхождаха огромната
  • Приказна сватба. Татяна си бе мечтала за този ден от дете. Представяше си го като най-щастливия, най-светлия момент в живота си, началото на вечността с мъжа, когото обича. Но още от сутринта, всичко започна да се разпада на малки, остри парчета.
  • Слънцето нахлуваше през прозореца на хотелската стая, рисувайки златни ивици по плюшените килими. На двадесет и две години, живеех сама в малък, уютен апартамент в сърцето на града, но въпреки независимостта си, родителите ми винаги бяха моята най-стабилна опора
  • Лидия се събуди в тишината на ранното утро, обгърната от необяснимо чувство на тревога. То беше като студен полъх, който пробягваше по гръбнака ѝ, предвестник на деня, който от години разкъсваше душата ѝ на парчета
  • Лена се наведе до просторната клетка, присвивайки очи от ослепителната светлина, която струеше през прозрачния покрив. Беше късен следобед, а слънцето, макар и вече клонящо към залез, все още изливаше златни лъчи
  • От дядо ти, Мишо, по наследство ти остана само една стара лодка… — изрече хладно чичо му, но когато Михаил се наведе да огледа трюма, намери нещо, което го вцепени… 😳😳😳 А вътре беше скрита папка с документи за крайморски имот…
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Андрей седеше до леглото, държейки ръката на Нина. Кожата ѝ беше тънка, почти прозрачна, а вените прозираха като сини реки по повърхността. В стаята витаеше тежката миризма на болница, примесена с уханието на изсъхващи цветя. Прозорецът беше отворен съвсем леко, пропускайки хладен юнски въздух, но той не успяваше да разсее задушаващата атмосфера на предстояща раздяла.
  • Годините се нижеха една след друга, всяка носеща със себе си нова порция надежда, последвана от безмилостно разочарование. Борбата с безплодието беше изтощителна, не само физически, но и емоционално
  • АВТОБУСЪТ БЕШЕ НА ОБИЧАЙНИЯ СИ ПЪТ, КОГАТО КУЧЕ ИЗСКОЧИ ОТНИЩОТО И ЗАПОЧНА ДА ТИЧА ДО НЕГО: ВСИЧКИ ОНЕМЯХА, КОГАТО РАЗБРАХА ПРИЧИНАТА 😱😱😱
  • Той ми каза да занеса цветя на непозната — но тя знаеше точно кой съм… и аз онемях.
  • Пътят към дома винаги е изпълнен с особено очакване, но този път усещането беше различно. Летях към непознатото, към първата среща с родителите на годеницата ми, Ева. В стомаха ми пърхаха пеперуди, смес от вълнение и лека тревога
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.