Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Наскоро се пенсионирах и съпругът ми веднага попита, къде ще работя: Поисках да се разведа с него
  • Новини

Наскоро се пенсионирах и съпругът ми веднага попита, къде ще работя: Поисках да се разведа с него

Иван Димитров Пешев юли 12, 2023
rqwrqwtqwywqh.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Хората, които са женени от дълго време, знаят, че семейният живот не е приказка. Понякога трябва да направите някои жертви за хората, които обичате. Точно това направи героинята на нашата история, оставайки омъжена заради децата. И едва на уважавана възраст тя си каза: „Искам да се разведа със съпруга си!“ Но сега тя самата не разбира дали това решение й харесва.

ИСКАМ ДА СЕ РАЗВЕДА СЪС СЪПРУГА СИ

Наскоро се пенсионирах. Винаги съм мислила, че след това животът става спокоен и премерен, но за мен се оказа различно. Всичко се е променило драстично. И дълбоко в себе си се радвам за това, никой не ме разбира!

Родена съм и съм израснала на село. Там срещнах бъдещия си съпруг. Той беше от богато семейство, което притежаваше земя, така че родителите ми ме убедиха да се омъжа бързо. Първоначално се зарадвах, но с течение на времето разбрах, че това абсолютно не е моят човек. Но на село никой не се развеждаше, не беше прието. Следователно продължих да живея като всички останали .

Скоро имахме деца. Потопих се в грижите за тях. Въпреки че и тук през цялото време слушах каква лоша майка, домакиня, жена и човек изобщо съм. Още тогава започнах да мечтая за развод. Но никой нямаше да разбере, затова реших да изчакам .
Преместване в града

Когато децата вече ходеха на училище, наследих апартамент в града. И аз и семейството ми решихме да се преместим там. Беше като глътка свеж въздух за мен. Бързо си намерих работа. Това беше моят изход. Но съпругът ми не можа да се установи в града. Ако си намереше работа, бързо я напускаше .

Така станах единствената, която печелеше пари в семейството. Въпреки това, дори и в тази ситуация, постоянните му упреци в моя посока не спряха. Горчиво е да си призная, но цял живот съм живяла с мъж, който не ме е оценил. Но тогава не можех да го оставя, за да не нараня децата с нашия развод .

Децата пораснаха и създадоха свои семейства. И никога не съм се решавала на развод. Как да се разведе човек, с когото е живял четвърт век? Но самият ми съпруг ме принуди да предприема тази стъпка .

Искам да се разведа със съпруга си!

Наскоро се пенсионирах. Съпругът ми обаче също не беше доволен от това решение. Веднага попита: „Къде ще работиш сега? Имаме нужда от нещо, от което да живеем!“ Погледнах го и разбрах, че ми е напълно непознат. През целия живот дори няма какво да си спомня, само упреци и скандали. Така ли искам да живея остатъка от живота си? И разбрах, че това не е това, което искам .

В отговор на изявлението му аз просто казах: „Искам да се разведа с теб. Ще ти опаковам нещата, иди при майка ти на село. Така и направих, като го изгоних от апартамента, честно казано, дори дишането стана по-лесно. Струваше ми се, че оттук ще започне новият ми живот. Просто бях попаднала на тотално недоразумение .

Деца ми звънят всеки ден и молят да го върна. Дъщеря ми се скара и каза, че я е срам от мен пред свекърва си. По принцип казват, че не е прието на моята възраст да показвам такива изпълнения. И много ми писна от всичко това. В крайна сметка не искам да се сближавам с него, имам шанс за нов живот. Нямам ли право на това? Надявам се да имам достатъчно сили да не се поддам на техните увещания .

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

FB.AppEvents.logPageView();

};

(function(d, s, id){ var js, fjs = d.getElementsByTagName(s)[0]; if (d.getElementById(id)) {return;} js = d.createElement(s); js.id = id; js.src = "https://connect.facebook.net/en_US/sdk.js"; fjs.parentNode.insertBefore(js, fjs); }(document, 'script', 'facebook-jssdk'));

Continue Reading

Previous: Хвърлям една шепа в легена и потапям краката си, след час идва супер ефектът
Next: Истина е новината за новия водещ на Стани богат, политика П.С. заменя Михаил Билалов

Последни публикации

  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.