Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Наследникът на Ванга застана на гроба й и ни срази с предсказание за България
  • Новини

Наследникът на Ванга застана на гроба й и ни срази с предсказание за България

Иван Димитров Пешев август 21, 2023
nasghasgegdh.png

Гениалният учен Сидик Афган , който е разработил уникална математическа формула, която според него позволява да се предвидят събитията, случващи се в света, беше две седмици на гости в България по покана на тв водещата и юрист д-р Нина Булгакова-Хамилтън. Той гостува ексклузивно в два броя на предаването „Седмицата с Нина и Зий“ по България 24 тв.

„От октомври месец водим кореспонденция с асистентите на Сидик Афган, изписали сме тонове писма, изпратили сме над 30 видеа от мои предавания, искаха биографията ми, колко езици говоря, беше много важно дали знам руски, искаха дипломите ми, които вече надвишават броя на книгите в Националната библиотека… и още и още, но се радвам, че накрая успяхме да докараме този велик ум у нас“, сподели д-р Хамилтън пред БЛИЦ.

Някои изследователи отдават сериозно значение на неговите прогнози.

Припомняме, че Сидик Афган изчисли разпадането на СССР, за което бе изгонен от страната, войната в Афганистан, 11 септември в Ню Йорк, икономическата криза от 2008 г., военния конфликт в Украйна, опустошителното земетресение в Турция и победата на Ердоган на последните избори.

Той е единственият математик в света, който изчислява с негова формула обратния бином на Нютон, за което американците го награждават.

Но изумленията им не стигат до тук, след експеримент, Сидик Афган отговаря на стотици въпроси с 6-минути по-бързо от компютър.
Той се е срещал 35 президенти от цял свят по тяхна покана, като е отказал да гостува на Джордж Буш в Белия дом.

„Умножаваме 17 по 17 и умножаваме по 7, излиза 2023. След това делим на 17 и умножаваме по 2, получаваме 238. Отново атомно изнудване! Това е уран. 17 юли определено ще влезе в топ новините“, пророкува Сидик Афган.

Той призова света да си остане у дома в посочения ден, уточни, че неговите предсказания не са свързани с ядрена война. Вместо това той намекна за възможен нов акт на агресия или фалшиви събития, които могат да засегнат цялата планета. Той твърди, че 17 юли 2023 г. ще бъде неразделна част от основните новини.

„Ванга е заявила пред руският журналист Сергей Косторной, че след нея ще има човек от една арабска страна, който ще предрича бъдещето с помощта на математически формули. Казах му го това на Сидик Афган и той само се усмихна.

Много интересно беше като дадох сценария с въпросите на него и на преводача му от персийски, все пак исках да са подготвени и Сидик само ми каза „ти си задавай твоите въпроси, пък аз ще отговарям, както намеря за добре“. Е, кой може да спори при такъв отговор, просто го оставих да отговаря, каквото пожелае“, през смях си припомня водещата.

„Звъняха в телевизията много хора, 95% изказаха огромна благодарност, че сме го довели в България. Разбира се, имаше 5% от вечно недоволните мрънкачи, на които целия свят им пречи – не разбрали какво казва, ама говорел с метафори, не било изчерпателно, не бил казал особено много, неговият преводач не превеждал всичко, ама драги ми, Смехурко, извади едни 10 000 евро от джоба си, покани г-н Сидик Афган на собствени разноски, пък си говори с него каквото пожелаеш и го питай, каквото те интересува “, допълва д-р Булгакова-Хамилтън и продължава:

„Сидик Афган имаше няколко послания към България и човечеството.

Той каза, че са ситуацията в момента не е много добра. И ми каза: „Никога лекар на болния не казва, че ще умре или ще стане много зле положението„, общо взето сами можем да си направим изводите от това негово изказване.

Той е направил е много изчисления за България, но предпочита някои от тях, които са свързани със съхранението на държавата, да ги сподели само с Президента ни. Според него Румен Радев е чист човек и милее за държавата. Категорично заяви, че западът иска да унищожи страната ни„.

Точните думи на Сидик Афган са: „Това, което направиха с Украйна, същото ще направят и с Източна Европа. Вие сте страна на културата, традициите и знанието, вие вярвате в семейните ценности и уважавате семейството, а тези страни, където мъже се женят за мъже и жени за жени, искат да унищожат наследството на хората. Аз се боря срещу тях с химикалката си.“

Според него, въпреки че има опити за унищожението на България като култура и нация и включването й в изкуствени за нея противостояния и чужди геополитически конфликти, българският народ трябва да отстоява своите собствени интереси и да не разрешава на политическата класа да го унищожи.

Той казва още, че българската култура и цивилизация са едни от най-старите в света и българският народ е един от най-силните по дух и идентичност в света – като тези думи прозвучаха като светъл лъч в този критичен за нашият народ исторически момент.

„Изчислил съм, че България е имала княз 165 години преди датата, която е обявена за създаване на Българската държава, а именно – 681-ва година. Много хора ме крититуваха, защо се занимавам и интересувам от историята на България, но никой всъщност не разбира колко афганския и българския народ са близки. Народът на България отива към по-добро бъдеще„.

Той обасни, че 2024-та година към края ще е по-добра година, а 2025-та ще е преломна за целия свят и ще има много катаклизми.

„Като математик, моето задължение е да показвам правилния път, по който да вървят хората, защото аз чрез математиката го показвам. Има хора, които искат да унищожат близо 70% от човечеството. Аз предвидих корона вирус, който бе създаден изкуствено, за да се унищожи част от човечествто и да останат около 200 милиона„.

Интересното е, че подобна прогноза преди много години прави и лечителят Петър Дънов, който казва, че до 2080-та година само 180 милиона души от човечеството ще останат на Земята, като също много голям брой хора в следствие на катаклизми ще изчезнат през 2029-та година. Подобни предсказния правят и Ванга, и Слава Севрюкова, като последната дори заявява всички българи до 2025-та година да се прибират в България и ще оцелеят само тези, които се намират нависоко.

„До 2055-та година няма да има Световна война“ – казва Сидик Афган, „Тогава ще има Световна технологична война, на много високо технологично ниво“. Той е категоричен, че духовността е непреходна и че материалният свят е само една форма на съществуването и са излючително важни за нас в тези решителни времена на борбата на Доброто и Злото.

„Знаете ли, много е интересно, че, когато разбраха, че Сидик ще ми гостува в България, руски тв екип и украински журналисти помолиха и те да дойдат да го снимат, сами разбирате колко е пълна неговата програма и че няма време да обикаля навсякъде.

Каза ми, че е отказал на английски министър посещение, за да дойде в България. Но не това е важното, когато украинската журналистка го попита за войната в Украйна и кога ще свърши, той й отговори: «Ама вие си мислите, че в Украйна се води война ли, та тя още не е започнала». И само да допълня, че двата екипа от тези две воюващи в момента държави, се разбираха прекрасно, България сплотява хората„ – казва с намигване Нина Хамилтън.

Сидик Афган изчислява също така, че 2024-та година в САЩ на президентските избори ще победят републиканците, това ще доведе до размирици от страна на демократите, ще се стигне дори до наченки на гражданска война и до разпадането на щати от Америка, след което САЩ и Русия ще си подобрят отношенията и че светът ще си отдъхне и 30 години ще има спокойствие и небивал разцвет. Също така изчислява, че бившите съветски републики ще се обединят, като към тази обща федерация ще се присъединят и други държави.

„Г-н Афган беше много впечатлен от гостуването си в България и ни каза, че сме изкючително гостоприемен народ, никога не е идвал у нас и беше много приятно изненадан. Но пък и ние не спестихме средства да го впечатлим. Настанихме го в Хотел „Маринела“, който той определи като архитектурно бижу, а пауните в градината ходеха след него като кученца.

Показахме му колко е вкусна храната в София, като лично главният готвач на ресторант „Котилото“ Далибор Маринкович – Даци, остави у него незабравим спомен от домашната кухня.

Сидик Афган каза, че никъде по света не е ял толкова вкусни домати. От сръбския ресторант ни направиха и страхотна изненада, посрещнаха го с вкусна погача с шарена сол и мед, както е традицията у нас.

Посетихме старият град в Пловдив, разказахме му историята. Заведохме го и на гроба на баба Ванга, а в Сандански отседнахме в изключително красив хотел парк-хотел „Пирин“, като на целия екип от руската телевизия и на украинските журналисти не им се тръгваше от там. Екипът на руската телевизия дори там си остана и следващата една седмица пътуваше от там до София и обратно, като казаха, че тези 2 часа път са все едно да отидеш от един квартал на Москва в друг.

Репортерката дори ми разкри, че в Русия Сидик Афган има най-висок рейтинг от абсолютно всички гости, които канят, но за да направят един час филм за излъчване в ефир с него, трябва да го следват и да го снимат между 80 и 100 часа. Което в България от чисто финансова гледна точка невъзможно да се случи“, каза в заключение д-р Хамилтън.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Певицата Таня Боева след преживяното насилие: Направих грешка, че мълчах!
Next: Излизам с името си, за да кажа истината за Нургюл Салимова, момичето по което е луда цяла България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.