Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Наследницата на Ванга – Фидес Хюсеин: Ще убият политик! България ще се оправи през
  • Новини

Наследницата на Ванга – Фидес Хюсеин: Ще убият политик! България ще се оправи през

Иван Димитров Пешев юни 17, 2022
potaliaikdifidess.jpg

През 1973 г. петричката пророчица Ванга казва: „Мен ке ме наследи момиче от Шумен. Тя е мънинка, ке порасне, ке биде новата Ванга“.

По времето на плурализма думите й са цитирани в два вестника – „Работническо дело“ и „Отечествен фронт“, които пишат очерци за младия феномен Фидес Хюсеин. Вълната от новоизлюпени феномени след демокрацията не можа да я помете. Дълги години живее и работи в Атина. Когато се завръща, до услугите й прибягват криминалистите за разкриване на тежки престъпления. Работи по случаите „Белнейски, „Гунински“, намира изчезнали хора и предмети. Търсят я и от подземния свят. Помага срещу болести, уроки и лош късмет с арабска защита.

Фидес, откога е дарбата ти?

Когато бях на 7 години, започнах да предсказвам. На 11 вече бях много прочута. Всеки ден пред нашата къща в Шумен спираха 40 коли. Записването ставаше една година напред. Ванга ме беше посочила. Тя ми изпрати първите клиенти от Велико Търново – двама мъже: „Ке одите в Шумен, ке питате на гарата за момичето“, това били нейните думи. Тогава още нямаше ясновидци, имахме ходжи по селата. Имаше един ходжа Ахмед от Загориче, един от гара Самуил до Разград и един от Асеновград – Фетик ходжа. Леля Ванга беше права – аз станах ясновидката в този район. Предсказах и нейната смърт. Питаха ме докога ще издържи, защото беше вече много болна, и аз казах: „На 11 август 1996 година“.

Имала ли си срещи с нея?

Не, но постоянно говорех по телефона с Ванга. Жената, която се грижеше за нея, беше помакиня. Името й беше Хатидже. Когато й се обаждах по телефона, тя го вдигаше и много гадно крещеше: „Кой, кой?“. Казвах: Фидес съм от Шумен. Като чуеше това, викаше пророчицата. Последния път питах: „Как си, лельо Ванге?“. Тя отговори: „Болна, болна“, след малко каза „Добре“ и прекъсна. 2 месеца след като умря, ми се обади нейният осиновен син Димитър Вълчев. Попита ме: „Ще дойдеш ли да работиш тук?“. Отказах му: „Тя е моята духовна майка. Може да съм ясновидка, но нямам място в нейната територия“.

Това суеверие ли е или правило?

Не е хубаво да се доближават две владеещи силата. Смятам, че както приживе, така и след смъртта не трябва да се смесват енергии. При мен различното е, че имам повече таланти, работя на по-високо ниво от Ванга. Тя контактуваше повече с мъртви, аз това не го правя. Работя с мисълта-форма. А също и телепатично.

Какви премеждия си имала?

Когато бях на 5 години, съм се разболяла. Понеже имам брат, починал от уроки, баща ми много уплашен всяка седмица ме е водел по ходжи. Един ходжа от Шумен ме е оправил. Разбрал какъв е проблемът ми – страхова невроза. Тя се получи сред среща с едно човекоподобно същество, което ми се яви и каза, че имам ясновидска дарба. Имали сме един семеен приятел – Фелдшера, който казал на баща ми: „Дъщеря ти ще умре на 7 години“. А аз на 7 години съм започнала да предсказвам. Дядо ми Хюсеин е палестинец. Той е бил знахар лечител. Предсказвал е на хората. Когато той почина, аз бях на 5-6 години и плюх на една керемида върху тензух. Направих го, за да започна и аз да лекувам хората, а когато плюеш на керемида, това се предава по наследство.

Във вашето семейство каква религия изповядвахте?

Мюсюлмани сме. Страхотна религия, омъжена ли си, нямаш право да поглеждаш друг мъж. Татко почина на 50 и нещо, майка ми също на 50. Останах сираче – това ми е кармата. Дядо ми, палестинецът, също е починал на 52. Баба ми на 38 години е останала вдовица. Казваше: „Никога не съм цапала лицето на мъжа си, не съм докоснала друг“. Били са много бедни. Баба ми е била от богато семейство. И когато се е омъжила за дядо ми палестинеца, целият род се отказва от нея. Тя е била най-красивата жена на Източна България – 180 сантиметра, 56 килограма. А дядо ми – една глава по-нисък от нея.

Ражда се баща ми. Дядо ми маже къщите на бедните, за да му дадат една шепа царевично брашно, та да има с какво да храни детето. Яло е само мамалига, а израства 2 метра и 15 сантиметра. Когато на 18 години влиза в казармата в София, тежи 120 кила. Служи 3 години и Тодор Живков го оставя още 13, защото вече става борец шампион и няма равен на себе си – никой не може да го победи. Той е известният шуменски борец Мехмед Пехливанов, автор на прочутата фраза: „Рънътъ прави борбътъ“.

Не е ли Александър Томов автор на тази фраза?

Не, защото ако беше той, щеше да каже „Храната прави борбата“.

Разкажи как работиш?

Знаеш ли, аз съм най-целуваната жена в този свят. Едни го правят за благодарност. Други за кадем. Сърцето ми от едната страна е чисто и свети като злато, като обърнеш другата страна, е черно като кюмюр. Толкова мъки съм видяла. Минавала съм през деветте кръга на ада. Преживявания, духове, джинове, защото аз работя с джин.

Какво е джин?

Това са синовете на духовете. Ако са добрите – ти помагат. Ако са лошите – те мачкат. Нормален човек съм, не съм психичноболна. На толкова народ съм помогнала. Може би има много доволни, има и недоволни. Не съм Господ, нито пророк. Усещам хората. Нямам спомени от сънища, защото цяла нощ не спя. Нося страшна отговорност, че трябва да помагам на хората. Моята сила е от 1 до 4 сутринта. Паля двайсет и няколко свещи и се моля. Телепатията ми, мисълта ми е с тях.

В последно време имам много случаи на деца с вселени духове в тях. Родителите ме търсят за помощ. Детето не може да намери себе си. Объркано е, защото духът го е обсебил. При мен водят тежко болни, които лекарите са отписали. Последният е на момче с изсъхнали бъбреци. Не един съм изправила на крака. Парализиран човек директно вдигам. В криминалистиката за мен няма пречки. Това ми е в кръвта – да намеря крадеца, убиеца, да помогна в беда.

Имаш ли си помощници?

Работя с трима светци. Тези шарлатани, които се появиха след смъртта на Ванга, чели някакви книги паранормални, да се махат, защото са смешни! Хората са лъгани, обезверени, толкова народ измря. Идват при мен накрая, аз да опирам пешкира. Не можеш да печелиш от болката на човека. Този грях се предава на децата ти, на внуците ти и един ден ще ти излезе през носа. Не може ясновидецът да има такса, цена.

Пред какво се чувстваш безсилна?

Не мога да реша само три неща: починал човек не мога да върна физически от гроб. Човек не умира – парче месо го заравят, остава душата му. Не мога да помогна на кармично обременени, защото там е наказание от бог и не се меся. Например дядото е убил човек – това се предава по кръв през поколение. И скъсани нерви не мога да връщам. Друго няма за мен нерешимо. Аз имам само едно единствено самочувствие – на феномен.

Имаш ли си ВИП клиенти?

Идвали са Жан Виденов, Валентин Моллов, кредитни милионери, депутатът Георги Дилков – Лорда. На Карамански му предрекох смъртта точно как ще стане. Само датата не познах. Той не ми повярва. През 1998 г. помогнах на певицата Славка Калчева. Бяха разбили сейфа на дома й в Ямбол и аз помогнах да разкрият престъпниците. Доверявала ми се е Райна Кабаиванска и дори по едно време станахме приятелки, но после изгубихме връзка, спасих Емилия Масларова от тежка болест.

Казват, че ходжите могат да правят черна магия и да я развалят.

Нямаме ходжи вече. Те са хора на дявола, щом правят магии. Онези, които ме лекуваха като малко дете, измряха. Сега има някакви измислени. Може ли ходжа да скочи от девети етаж и да се самоубие, както се случи? Значи това е човек на сатаната. Той си прави шеги с него. Всички ясновидци и ходжи днес са бизнесмени. Четирима сме истинските – Ванга, Вера Кочовска, Момера и аз. С Вера Кочовска работих 2 години. С Лео Петров, дето пише Лиана Антонова за него – 12 години. Пращала съм му хора. Той ми казва: „Ти си ясновидката на България, ти си най-силната лечителка“. Господ ми е дал сила, но тя е много чиста.

Виждаш ли бъдеще за България?

Дала съм вече прогноза за България. Познах, че Бойко ще управлява трети мандат. Искат да го утрепят и него, няма да могат. Но той не е добре със здравето вече. Да внимава с кръвното. Това не е държава. Сменят се политиците, идват други, и те се ояждат, крадат. Нямаме закони. И природата тръгна срещу нас. Всичко е от алчността, от завистта и злобата. Какви са тези партии с по 10-15 човека? Нека един да остане да управлява, да оставят човека на мира – един мандат има. Ще има убийства, политически. Виждам ги от ноември до февруари. После ще потръгнат нещата.

Ще има ли бедствия?

Както каза Ванга, Варна ке потъне. Ще я залее морето. Ще имаме още много наводнения. Природата тръгна срещу народа. Нека народът говори сам със себе си. Народът е станал дявол, нека да мисли трезво. Да се радва на красотата, на природата, на това, което ни е дал Бог. А той ни е дал много. Да мислим така: всичко това, което е в България, то е мое. Хората обаче са грозни, маймуни, защото няма в тях духовен живот. Нека да ни стига една шепа храна, а не да искаме целия свят.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Слави в истерия, още депутати от ИТН били готови да напуснат
Next: Нов голям удар за Слави Трифонов, не е на себе си след това

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.