Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Наследницата на Ванга – Фидес Хюсеин: Варна ке потъне. Ще я залее морето. Ще имаме още много наводнения. Природата тръгна срещу народа
  • Новини

Наследницата на Ванга – Фидес Хюсеин: Варна ке потъне. Ще я залее морето. Ще имаме още много наводнения. Природата тръгна срещу народа

Иван Димитров Пешев май 7, 2022
fdieshuhu.jpg

През 1973 г. петричката пророчица Ванга казва: „Мен ке ме наследи момиче от Шумен. Тя е мънинка, ке порасне, ке биде новата Ванга“.

По времето на плурализма думите й са цитирани в два вестника – „Работническо дело“ и „Отечествен фронт“, които пишат очерци за младия феномен Фидес Хюсеин. Вълната от новоизлюпени феномени след демокрацията не можа да я помете. Дълги години живее и работи в Атина. Когато се завръща, до услугите й прибягват криминалистите за разкриване на тежки престъпления. Работи по случаите „Белнейски, „Гунински“, намира изчезнали хора и предмети. Търсят я и от подземния свят. Помага срещу болести, уроки и лош късмет с арабска защита.

Фидес, откога е дарбата ти?

Когато бях на 7 години, започнах да предсказвам. На 11 вече бях много прочута. Всеки ден пред нашата къща в Шумен спираха 40 коли. Записването ставаше една година напред. Ванга ме беше посочила. Тя ми изпрати първите клиенти от Велико Търново – двама мъже: „Ке одите в Шумен, ке питате на гарата за момичето“, това били нейните думи. Тогава още нямаше ясновидци, имахме ходжи по селата. Имаше един ходжа Ахмед от Загориче, един от гара Самуил до Разград и един от Асеновград – Фетик ходжа. Леля Ванга беше права – аз станах ясновидката в този район. Предсказах и нейната смърт. Питаха ме докога ще издържи, защото беше вече много болна, и аз казах: „На 11 август 1996 година“.

Имала ли си срещи с нея?

Не, но постоянно говорех по телефона с Ванга. Жената, която се грижеше за нея, беше помакиня. Името й беше Хатидже. Когато й се обаждах по телефона, тя го вдигаше и много гадно крещеше: „Кой, кой?“. Казвах: Фидес съм от Шумен. Като чуеше това, викаше пророчицата. Последния път питах: „Как си, лельо Ванге?“. Тя отговори: „Болна, болна“, след малко каза „Добре“ и прекъсна. 2 месеца след като умря, ми се обади нейният осиновен син Димитър Вълчев. Попита ме: „Ще дойдеш ли да работиш тук?“. Отказах му: „Тя е моята духовна майка. Може да съм ясновидка, но нямам място в нейната територия“.

Това суеверие ли е или правило?

Не е хубаво да се доближават две владеещи силата. Смятам, че както приживе, така и след смъртта не трябва да се смесват енергии. При мен различното е, че имам повече таланти, работя на по-високо ниво от Ванга. Тя контактуваше повече с мъртви, аз това не го правя. Работя с мисълта-форма. А също и телепатично.

Какви премеждия си имала?

Когато бях на 5 години, съм се разболяла. Понеже имам брат, починал от уроки, баща ми много уплашен всяка седмица ме е водел по ходжи. Един ходжа от Шумен ме е оправил. Разбрал какъв е проблемът ми – страхова невроза. Тя се получи сред среща с едно човекоподобно същество, което ми се яви и каза, че имам ясновидска дарба. Имали сме един семеен приятел – Фелдшера, който казал на баща ми: „Дъщеря ти ще умре на 7 години“. А аз на 7 години съм започнала да предсказвам. Дядо ми Хюсеин е палестинец. Той е бил знахар лечител. Предсказвал е на хората. Когато той почина, аз бях на 5-6 години и плюх на една керемида върху тензух. Направих го, за да започна и аз да лекувам хората, а когато плюеш на керемида, това се предава по наследство.

Във вашето семейство каква религия изповядвахте?

Мюсюлмани сме. Страхотна религия, омъжена ли си, нямаш право да поглеждаш друг мъж. Татко почина на 50 и нещо, майка ми също на 50. Останах сираче – това ми е кармата. Дядо ми, палестинецът, също е починал на 52. Баба ми на 38 години е останала вдовица. Казваше: „Никога не съм цапала лицето на мъжа си, не съм докоснала друг“. Били са много бедни. Баба ми е била от богато семейство. И когато се е омъжила за дядо ми палестинеца, целият род се отказва от нея. Тя е била най-красивата жена на Източна България – 180 сантиметра, 56 килограма. А дядо ми – една глава по-нисък от нея.

Ражда се баща ми. Дядо ми маже къщите на бедните, за да му дадат една шепа царевично брашно, та да има с какво да храни детето. Яло е само мамалига, а израства 2 метра и 15 сантиметра. Когато на 18 години влиза в казармата в София, тежи 120 кила. Служи 3 години и Тодор Живков го оставя още 13, защото вече става борец шампион и няма равен на себе си – никой не може да го победи. Той е известният шуменски борец Мехмед Пехливанов, автор на прочутата фраза: „Рънътъ прави борбътъ“.

Не е ли Александър Томов автор на тази фраза?

Не, защото ако беше той, щеше да каже „Храната прави борбата“.

Разкажи как работиш?

Знаеш ли, аз съм най-целуваната жена в този свят. Едни го правят за благодарност. Други за кадем. Сърцето ми от едната страна е чисто и свети като злато, като обърнеш другата страна, е черно като кюмюр. Толкова мъки съм видяла. Минавала съм през деветте кръга на ада. Преживявания, духове, джинове, защото аз работя с джин.

Какво е джин?

Това са синовете на духовете. Ако са добрите – ти помагат. Ако са лошите – те мачкат. Нормален човек съм, не съм психичноболна. На толкова народ съм помогнала. Може би има много доволни, има и недоволни. Не съм Господ, нито пророк. Усещам хората. Нямам спомени от сънища, защото цяла нощ не спя. Нося страшна отговорност, че трябва да помагам на хората. Моята сила е от 1 до 4 сутринта. Паля двайсет и няколко свещи и се моля. Телепатията ми, мисълта ми е с тях.

В последно време имам много случаи на деца с вселени духове в тях. Родителите ме търсят за помощ. Детето не може да намери себе си. Объркано е, защото духът го е обсебил. При мен водят тежко болни, които лекарите са отписали. Последният е на момче с изсъхнали бъбреци. Не един съм изправила на крака. Парализиран човек директно вдигам. В криминалистиката за мен няма пречки. Това ми е в кръвта – да намеря крадеца, убиеца, да помогна в беда.

Имаш ли си помощници?

Работя с трима светци. Тези шарлатани, които се появиха след смъртта на Ванга, чели някакви книги паранормални, да се махат, защото са смешни! Хората са лъгани, обезверени, толкова народ измря. Идват при мен накрая, аз да опирам пешкира. Не можеш да печелиш от болката на човека. Този грях се предава на децата ти, на внуците ти и един ден ще ти излезе през носа. Не може ясновидецът да има такса, цена.

Пред какво се чувстваш безсилна?

Не мога да реша само три неща: починал човек не мога да върна физически от гроб. Човек не умира – парче месо го заравят, остава душата му. Не мога да помогна на кармично обременени, защото там е наказание от бог и не се меся. Например дядото е убил човек – това се предава по кръв през поколение. И скъсани нерви не мога да връщам. Друго няма за мен нерешимо. Аз имам само едно единствено самочувствие – на феномен.

Имаш ли си ВИП клиенти?

Идвали са Жан Виденов, Валентин Моллов, кредитни милионери, депутатът Георги Дилков – Лорда. На Карамански му предрекох смъртта точно как ще стане. Само датата не познах. Той не ми повярва. През 1998 г. помогнах на певицата Славка Калчева. Бяха разбили сейфа на дома й в Ямбол и аз помогнах да разкрият престъпниците. Доверявала ми се е Райна Кабаиванска и дори по едно време станахме приятелки, но после изгубихме връзка, спасих Емилия Масларова от тежка болест.

Казват, че ходжите могат да правят черна магия и да я развалят.

Нямаме ходжи вече. Те са хора на дявола, щом правят магии. Онези, които ме лекуваха като малко дете, измряха. Сега има някакви измислени. Може ли ходжа да скочи от девети етаж и да се самоубие, както се случи? Значи това е човек на сатаната. Той си прави шеги с него. Всички ясновидци и ходжи днес са бизнесмени. Четирима сме истинските – Ванга, Вера Кочовска, Момера и аз. С Вера Кочовска работих 2 години. С Лео Петров, дето пише Лиана Антонова за него – 12 години. Пращала съм му хора. Той ми казва: „Ти си ясновидката на България, ти си най-силната лечителка“. Господ ми е дал сила, но тя е много чиста.

Виждаш ли бъдеще за България?

Това не е държава. Сменят се политиците, идват други, и те се ояждат, крадат. Нямаме закони. И природата тръгна срещу нас. Всичко е от алчността, от завистта и злобата. Какви са тези партии с по 10-15 човека? Нека един да остане да управлява, да оставят човека на мира – един мандат има. Ще има убийства, политически. Виждам ги от ноември до февруари. После ще потръгнат нещата.

Ще има ли бедствия?

Както каза Ванга, Варна ке потъне. Ще я залее морето. Ще имаме още много наводнения. Природата тръгна срещу народа. Нека народът говори сам със себе си. Народът е станал дявол, нека да мисли трезво. Да се радва на красотата, на природата, на това, което ни е дал Бог. А той ни е дал много. Да мислим така: всичко това, което е в България, то е мое. Хората обаче са грозни, маймуни, защото няма в тях духовен живот. Нека да ни стига една шепа храна, а не да искаме целия свят.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Истинските предсказания за България: Те ще ви отворят очите ,но и много ще ви стресират-Ето какво ще се случи
Next: Последни новини за войната: Украйна порази жестоко още един модерен кораб на Русия

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Най-накрая! Началникът на отбраната на България каза откъде идват дроновете убийци
  • Предупредих Слави стотици пъти! „Червенкова проговори за Еюп Темиз: Отправи тежки въпроси към Ния Темиз. Вижте повече.
  • От България Турция предупреди и Русия, и Украйна: Не минавайте червените ни линии! Имаме целия капацитет да действаме
  • Току що нови разкрития! Морската битка край българския бряг: Дрон е взривен с бойна стрелба
  • Лора Крумова след съдебното решение относно убиеца на водещия: Това дело беше второто убийство на Милен
  • Легендарната треньорка по художествена гимнастика Нешка Робева, известна с подкрепата си за Румен Радев и с публичните си позиции в защита на Русия
  • Илияна Йотова осъди постъпката на службата и поиска оставката на началника на НСО генерал-майор Емил Тонев.
  • В БСП искат оставките на Зарков и Таков! Социалистите бесни заради слабата кампания, искали силни лидери за местните избори догодина
  • Методи Савов е жива легенда на българския алпинизъм
  • Чалга звездата призна, че поддържа приятелски отношения с почти всички свои бивши – а с настоящия съпруг на едната дори работят заедно в общ бизнес.

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.