Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Настръхващо! 64-годишен българин изкачва 3 осемхилядника в Хималаите без кислород
  • Новини

Настръхващо! 64-годишен българин изкачва 3 осемхилядника в Хималаите без кислород

Иван Димитров Пешев март 15, 2023
fashasylaskdasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Сливенският алпинист Господин Динев потегля утре (15 март) на експедиция, чиято цел е да изкачи три осемхилядника в Хималаите. Това обяви 64-годишният Динев пред БТА в Сливен. При изкачването няма да използва кислородни апарати.

Той ще пътува със самолет до Истанбул, след което ще замине за Катманду, където ще се включи в международна експедиция. По думите му програмата е много експедитивна, ще бъде на базов лагер Анапурна три дни след кацането в Катманду, което е предизвикателство с оглед бързата адаптация към надморската височина.

Вторият връх е Дхаулагири 8167 (метра). В началото на май ще се прехвърлят в района на Манаслу, където ще се опита да покори връх Макалу (8485 метра), като се очаква полетът му към България да бъде на 27 май.

„Планината е жестока и всички трябва да се съобразяваме с това, най-важното е да проявяваме разум. Имам опит и съм по-предпазлив и умерен“, каза алпинистът.

Господин Динев се занимава с алпинизъм от 1976 година. Той е посещавал Анапурна през 1989 година с национална експедиция на България, когато загива неговият приятел Милен Медков. „Сега ще отдадем почит на това момче, което остана там завинаги на 26 години“, каза Динев. Зад гърба си алпинистът има изкачване на осемхилядниците Гашербрум II и Броуд Пик от планинската верига Каракорум.

Той посвети своята бъдеща експедиция на младите хора, пожела да им даде пример в предизвикателствата към високите върхове, като това ги окрилява и прави по-смели. Алпинистите Георги Томов и Милчо Михайлов му пожелаха да сбъдне мечтата си и преди всичко да се върне жив и здрав.

Стефан Стефанов, председател на Фондация „Стария бряст“, подари на алпиниста тракер (устройство за проследяване), с цел да бъде локализиран през цялото време. Има SOS бутон в случай на нужда от помощ. Маршрутът на алпиниста ще може да се гледа в реално време в Интернет. Динев е бил съдия в маратона „Хайдушки пътеки“, който Фондацията организира ежегодно в планината край Сливен.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: От 2 литра мляко правя 1 кг домашно сирене: без закваска и лимонтузу, яде се след 5 часа
Next: На кой пръст трябва да носите пръстен, за да привлечете любов и богатство

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.