Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Настръхващо! 64-годишен българин изкачва 3 осемхилядника в Хималаите без кислород
  • Новини

Настръхващо! 64-годишен българин изкачва 3 осемхилядника в Хималаите без кислород

Иван Димитров Пешев март 15, 2023
fashasylaskdasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Сливенският алпинист Господин Динев потегля утре (15 март) на експедиция, чиято цел е да изкачи три осемхилядника в Хималаите. Това обяви 64-годишният Динев пред БТА в Сливен. При изкачването няма да използва кислородни апарати.

Той ще пътува със самолет до Истанбул, след което ще замине за Катманду, където ще се включи в международна експедиция. По думите му програмата е много експедитивна, ще бъде на базов лагер Анапурна три дни след кацането в Катманду, което е предизвикателство с оглед бързата адаптация към надморската височина.

Вторият връх е Дхаулагири 8167 (метра). В началото на май ще се прехвърлят в района на Манаслу, където ще се опита да покори връх Макалу (8485 метра), като се очаква полетът му към България да бъде на 27 май.

„Планината е жестока и всички трябва да се съобразяваме с това, най-важното е да проявяваме разум. Имам опит и съм по-предпазлив и умерен“, каза алпинистът.

Господин Динев се занимава с алпинизъм от 1976 година. Той е посещавал Анапурна през 1989 година с национална експедиция на България, когато загива неговият приятел Милен Медков. „Сега ще отдадем почит на това момче, което остана там завинаги на 26 години“, каза Динев. Зад гърба си алпинистът има изкачване на осемхилядниците Гашербрум II и Броуд Пик от планинската верига Каракорум.

Той посвети своята бъдеща експедиция на младите хора, пожела да им даде пример в предизвикателствата към високите върхове, като това ги окрилява и прави по-смели. Алпинистите Георги Томов и Милчо Михайлов му пожелаха да сбъдне мечтата си и преди всичко да се върне жив и здрав.

Стефан Стефанов, председател на Фондация „Стария бряст“, подари на алпиниста тракер (устройство за проследяване), с цел да бъде локализиран през цялото време. Има SOS бутон в случай на нужда от помощ. Маршрутът на алпиниста ще може да се гледа в реално време в Интернет. Динев е бил съдия в маратона „Хайдушки пътеки“, който Фондацията организира ежегодно в планината край Сливен.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: От 2 литра мляко правя 1 кг домашно сирене: без закваска и лимонтузу, яде се след 5 часа
Next: На кой пръст трябва да носите пръстен, за да привлечете любов и богатство

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.