Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Наталия Симеонова се връща с ново предаване в телевизията
  • Новини

Наталия Симеонова се връща с ново предаване в телевизията

Иван Димитров Пешев февруари 24, 2023
natastlasdoaskdasodas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Малцина са водещите в родния ефир, които са способни да трогнат зрителите до сълзи. Една от тях е Наталия Симеонова.

Предаванията й са тотален хит на малкия екран от години, а амбициозният й проект „Пробуждане“ със сигурност ще завладее зрителите.

Ако не само живееше в САЩ, но имаше и кариера там, тя несъмнено щеше да е по-популярна от Опра Уинфри и д-р Фил, тъй като успява да спечели хората пред малкия екран с драматични сюжети, с помощта си да влияе положително върху чужди съдби, с емоционалност и откровеност.

 

Категорична е, че се връща в България, защото е по-решена от всякога да промени нещо тук. Със съжаление споделя, че намира хората тук променени и много обезверени. Започва обаче да ги разбира, предвид, че човек става сърдит и пасивен, когато гражданската му позиция не интересува никого. Категорична е, че всички сме жертви на тази ситуация, особено децата. Допълва, че настоящето погубва бъдещето ни.

Връщайки се назад в годините си спомня, че при всяка четвърта история на раздяла в „Море от любов“ е била в резултат на насилие. Днес, уви, тези случаи стават все по-често срещани. Нерядко завършват с жестокост, дори със смърт, което означава, че проблемът се задълбочава.

Вече е заснет пилотният брой на „Пробуждане“. Твърди, че изпитва огромна отговорност към героинята в него, защото става въпрос за известна българка, живееща от години в САЩ, която в продължение на 5 години е била жертва на насилие, от което се е измъкнала трудно.

И новият проект на Наталия Симеонова ще е пълен с надежди. В него оцелели от насилие ще разказват как са преминали през това, чия помощ са ползвали в началото на пробуждането си, както и през целия път на оцеляването. И всичко това, за да вдъхнат надежда на хората, които към момента се намират в безпътицата на насилието.

Твърди, че с новия си проект „Пробуждане“ е по-решена от всякога да стигне до възможно повече хора.

Освен работата й върху проекта, се е фокусирала и върху фондацията й, която носи нейното име като символ на честност и прозрачност. Дейността й е в помощ на жертвите на насилие.

Макар „Море от любов“ да не се излъчва отдавна, зрителите все още я помнят като „Феята на любовта“. Твърди, че й е малко странно да я наричат по този начин, но като събирателно на любовта и уважението на хората, оценили усилията й в предаването, се чувства поласкана, пише „Уикенд“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Докторите бяха убедени, че тази майка на 4 деца няма да проходи, а съпругът й я напусна. Но все пак тя отново откри любовта
Next: Инспектори направиха неочаквана проверка на 200 хранителни магазина и се хванаха за главите

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.