Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Наталия удуши 8-годишния си син и се опита да удави братчето му
  • Новини

Наталия удуши 8-годишния си син и се опита да удави братчето му

Иван Димитров Пешев април 20, 2022
ovoalvalvair.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Майка рускиня от Уисконсин е обвинена, че е удушила осемгодишния си син и се е опитала да удави по-големия му брат във ваната, твърдейки, че се е „вълнувала“ от войната в Украйна и е вярвала, че децата й ще бъдат отнети от режима на Владимир Путин, съобщава „Дейли мейл“.

41-годишната рускиня Наталия Хичкок се яви в съда във вторник в обвинение в умишлено убийство от първа степен и опит за умишлено убийство от първа степен.

Докато я извеждаха от съдебната зала в края на изслушването, видимо разтревожена Наталия се обърна към съпруга си Джеф Хичкок, с който са заедно от 15 години, и други роднини, седнали в залата и им каза: „Много съжалявам. Обичам ви. Не знам какво се случи“, съобщи WBAY2.

Наталия Хичкок удушила най-малкия си син Оливър с голи ръце в семейния апартамент в Шебойгън Фолс на 30 март. Тя направила опити да посегне на живота си чрез предозиране с лекарства и намушкване в гърдите си, но оцеляла.

Твърди се, че Хичкок била ядосана, че не може да резервира самолетни билети, за да посети родителите си в Русия. Наскоро тя започнала да пие водка и изпитвала „приливи на ярост“. Според съпруга й, който е роден в Украйна жената изпадала в параноя, заради продължаващата руска инвазия в Украйна.

От разследването става ясно, че в дните преди инцидента Наталия помолила съпруга си да купи екипировка за оцеляване, пистолети и ножове, защото се страхувала, че семейството им ще бъде нападнато.

Трагедията се е разиграла в 17:00 часа на 30 март. Служители от полицейското управление на Шебойгън Фолс получили обаждане на 911 от Джеф Хичкок, казвайки, че съпругата му е нападнала сина им.

Отзовалите се ченгета открили Оливър да лежи без да реагира със синини около врата и кръв, стичаща се от носа и дясното ухо, които признаци сочат удушаване.
Лекарите, които са били извикани на местопроизшествието, са извършили реанимация на осемгодишното дете, преди да го транспортират до болницата „Свети Никола“, откъдето по-късно е прехвърлено в детската болница в Милуоки, но по-късно починал.

11-годишният син на двойката също е бил в апартамента и е казал на разследващите, че майка му се е опитала да го удави във ваната.

Той разказал, че след като е потопила главата му под водата, започнала да натиска цялото му тяло надолу, за да не може да излезе, но за щастие момчето успяло да се измъкне и да си поеме въздух“.

Детето казало, че водата не била много, и че ако е била повече вероятно е щял да се удави.

Именно момчето намерило по-малкото си братче Оливър удушено под чаршаф в спалнята си на 30 март и извикал баща им.

 

Когато се приближил до Оливър видял червени точки по лицето му и казал, че краката му били бели. Той започнал да крещи силно, тогава баща им Джеф влязъл и започнал да прави изкуствено дишане на сина си.

Джеф Хичкок казал на следователите, че се тревожил за душевното състояние на съпругата си, докато тя гледала новините за войната в Украйна.

Той споделя, че майката на две деца, която до преди това не е консумимрала алкохол или наркотици, започнала да пие водка и „станала агресивна, когато била ядосана“.

 

Джеф казал на полицаите, че три или четири дни преди убийството тя го помолила да купи печка за къмпинг и гориво, което той направил, „за да я накара да се чувства в безопасност“. Тя също искала да се снабди с оръжия и стрели, но съпругът й отказал да изпълни това искане.

„Тя също искаше да отиде до Русия да види родителите си, но не можеше, което я ядоса“, разказва мъжа й. „Войната между Русия и Украйна е повлия на Наталия и тя започна да пие алкохол“.

Джеф Хичкок разказал на детективите, че на 30 март той е дремнал, когато по-големият му син се разкрещял, че по-малкият му брат е „мъртъв“. Тогава съпругата му дошла при него и казала: „Аз убих Оливър.“

Съпругът каза, че след това Наталия започнала да обикаля апартамента с нож, „замаяна“ и заплашвала, че ще убие всички в къщата.

На разпита Наталия Хичкок казала, че е удушила най-малкия си син, за да го спаси от малтретиране.

41-годишната жена казала, че докато съпругът й дремел, а синовете й играели видеоигри, „тя започнала да си мисли, че руското правителство ще отнеме децата й и ще ги малтретира.

Тя също така каза, че не е контролирала мислите си, чувала гласове и този ден й бил като „мъгла“.

Тя решила да убие Оливър, защото той бил „най-младият и най-уязвимият“.
Тя казва, че Оливър не би могъл да се защити, ако е бил малтретиран и смята, че е по-добре да го убие, отколкото да гледа как го малтретират.

След това майката описала как „поставила двете си ръце около врата на момчето и стискала възможно най-силно, докато Оливър спрял да диша“. Тя забелязала, че лицето на Оливър побелява, след като той загубил съзнание и паднал на пода, тя грабнала кухненския нож и започнала да се пробожда в гърдите.

Жената обаче отрече да се е опитвала да убие по-големия си син, като каза на полицията, че е потопила главата му във ваната, „за да го изплаши и да разбере, че животът му е в опасност“.

Наталия отрече, че страда от психични проблеми. Ако бъде призната за виновна по обвинението, тя може да получи доживотен затвор.
Междувременно Ерик Хичкок, чичото на Оливър, стартира кампания GoFundMe, за да помогне на брат си, който работи като шофьор на камион, да се грижи за оцелелия си син, вече като самотен родител.

Чичото разкри също, че скърбящият баща на Оливър е взел решението да дари органите на сина си, за да помогне за спасяването на други четири деца.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Сериалът Слуга на народа със Зеленски би рекордите по гледаемост
Next: Аз съм закръглена жена, която се осмели да облече бикини на плажа за първи път и ето реакциите

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.