Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Наталия удуши 8-годишния си син и се опита да удави братчето му
  • Новини

Наталия удуши 8-годишния си син и се опита да удави братчето му

Иван Димитров Пешев април 20, 2022
ovoalvalvair.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Майка рускиня от Уисконсин е обвинена, че е удушила осемгодишния си син и се е опитала да удави по-големия му брат във ваната, твърдейки, че се е „вълнувала“ от войната в Украйна и е вярвала, че децата й ще бъдат отнети от режима на Владимир Путин, съобщава „Дейли мейл“.

41-годишната рускиня Наталия Хичкок се яви в съда във вторник в обвинение в умишлено убийство от първа степен и опит за умишлено убийство от първа степен.

Докато я извеждаха от съдебната зала в края на изслушването, видимо разтревожена Наталия се обърна към съпруга си Джеф Хичкок, с който са заедно от 15 години, и други роднини, седнали в залата и им каза: „Много съжалявам. Обичам ви. Не знам какво се случи“, съобщи WBAY2.

Наталия Хичкок удушила най-малкия си син Оливър с голи ръце в семейния апартамент в Шебойгън Фолс на 30 март. Тя направила опити да посегне на живота си чрез предозиране с лекарства и намушкване в гърдите си, но оцеляла.

Твърди се, че Хичкок била ядосана, че не може да резервира самолетни билети, за да посети родителите си в Русия. Наскоро тя започнала да пие водка и изпитвала „приливи на ярост“. Според съпруга й, който е роден в Украйна жената изпадала в параноя, заради продължаващата руска инвазия в Украйна.

От разследването става ясно, че в дните преди инцидента Наталия помолила съпруга си да купи екипировка за оцеляване, пистолети и ножове, защото се страхувала, че семейството им ще бъде нападнато.

Трагедията се е разиграла в 17:00 часа на 30 март. Служители от полицейското управление на Шебойгън Фолс получили обаждане на 911 от Джеф Хичкок, казвайки, че съпругата му е нападнала сина им.

Отзовалите се ченгета открили Оливър да лежи без да реагира със синини около врата и кръв, стичаща се от носа и дясното ухо, които признаци сочат удушаване.
Лекарите, които са били извикани на местопроизшествието, са извършили реанимация на осемгодишното дете, преди да го транспортират до болницата „Свети Никола“, откъдето по-късно е прехвърлено в детската болница в Милуоки, но по-късно починал.

11-годишният син на двойката също е бил в апартамента и е казал на разследващите, че майка му се е опитала да го удави във ваната.

Той разказал, че след като е потопила главата му под водата, започнала да натиска цялото му тяло надолу, за да не може да излезе, но за щастие момчето успяло да се измъкне и да си поеме въздух“.

Детето казало, че водата не била много, и че ако е била повече вероятно е щял да се удави.

Именно момчето намерило по-малкото си братче Оливър удушено под чаршаф в спалнята си на 30 март и извикал баща им.

 

Когато се приближил до Оливър видял червени точки по лицето му и казал, че краката му били бели. Той започнал да крещи силно, тогава баща им Джеф влязъл и започнал да прави изкуствено дишане на сина си.

Джеф Хичкок казал на следователите, че се тревожил за душевното състояние на съпругата си, докато тя гледала новините за войната в Украйна.

Той споделя, че майката на две деца, която до преди това не е консумимрала алкохол или наркотици, започнала да пие водка и „станала агресивна, когато била ядосана“.

 

Джеф казал на полицаите, че три или четири дни преди убийството тя го помолила да купи печка за къмпинг и гориво, което той направил, „за да я накара да се чувства в безопасност“. Тя също искала да се снабди с оръжия и стрели, но съпругът й отказал да изпълни това искане.

„Тя също искаше да отиде до Русия да види родителите си, но не можеше, което я ядоса“, разказва мъжа й. „Войната между Русия и Украйна е повлия на Наталия и тя започна да пие алкохол“.

Джеф Хичкок разказал на детективите, че на 30 март той е дремнал, когато по-големият му син се разкрещял, че по-малкият му брат е „мъртъв“. Тогава съпругата му дошла при него и казала: „Аз убих Оливър.“

Съпругът каза, че след това Наталия започнала да обикаля апартамента с нож, „замаяна“ и заплашвала, че ще убие всички в къщата.

На разпита Наталия Хичкок казала, че е удушила най-малкия си син, за да го спаси от малтретиране.

41-годишната жена казала, че докато съпругът й дремел, а синовете й играели видеоигри, „тя започнала да си мисли, че руското правителство ще отнеме децата й и ще ги малтретира.

Тя също така каза, че не е контролирала мислите си, чувала гласове и този ден й бил като „мъгла“.

Тя решила да убие Оливър, защото той бил „най-младият и най-уязвимият“.
Тя казва, че Оливър не би могъл да се защити, ако е бил малтретиран и смята, че е по-добре да го убие, отколкото да гледа как го малтретират.

След това майката описала как „поставила двете си ръце около врата на момчето и стискала възможно най-силно, докато Оливър спрял да диша“. Тя забелязала, че лицето на Оливър побелява, след като той загубил съзнание и паднал на пода, тя грабнала кухненския нож и започнала да се пробожда в гърдите.

Жената обаче отрече да се е опитвала да убие по-големия си син, като каза на полицията, че е потопила главата му във ваната, „за да го изплаши и да разбере, че животът му е в опасност“.

Наталия отрече, че страда от психични проблеми. Ако бъде призната за виновна по обвинението, тя може да получи доживотен затвор.
Междувременно Ерик Хичкок, чичото на Оливър, стартира кампания GoFundMe, за да помогне на брат си, който работи като шофьор на камион, да се грижи за оцелелия си син, вече като самотен родител.

Чичото разкри също, че скърбящият баща на Оливър е взел решението да дари органите на сина си, за да помогне за спасяването на други четири деца.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Сериалът Слуга на народа със Зеленски би рекордите по гледаемост
Next: Аз съм закръглена жена, която се осмели да облече бикини на плажа за първи път и ето реакциите

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.