Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Наталия удуши 8-годишния си син и се опита да удави братчето му
  • Новини

Наталия удуши 8-годишния си син и се опита да удави братчето му

Иван Димитров Пешев април 20, 2022
ovoalvalvair.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Майка рускиня от Уисконсин е обвинена, че е удушила осемгодишния си син и се е опитала да удави по-големия му брат във ваната, твърдейки, че се е „вълнувала“ от войната в Украйна и е вярвала, че децата й ще бъдат отнети от режима на Владимир Путин, съобщава „Дейли мейл“.

41-годишната рускиня Наталия Хичкок се яви в съда във вторник в обвинение в умишлено убийство от първа степен и опит за умишлено убийство от първа степен.

Докато я извеждаха от съдебната зала в края на изслушването, видимо разтревожена Наталия се обърна към съпруга си Джеф Хичкок, с който са заедно от 15 години, и други роднини, седнали в залата и им каза: „Много съжалявам. Обичам ви. Не знам какво се случи“, съобщи WBAY2.

Наталия Хичкок удушила най-малкия си син Оливър с голи ръце в семейния апартамент в Шебойгън Фолс на 30 март. Тя направила опити да посегне на живота си чрез предозиране с лекарства и намушкване в гърдите си, но оцеляла.

Твърди се, че Хичкок била ядосана, че не може да резервира самолетни билети, за да посети родителите си в Русия. Наскоро тя започнала да пие водка и изпитвала „приливи на ярост“. Според съпруга й, който е роден в Украйна жената изпадала в параноя, заради продължаващата руска инвазия в Украйна.

От разследването става ясно, че в дните преди инцидента Наталия помолила съпруга си да купи екипировка за оцеляване, пистолети и ножове, защото се страхувала, че семейството им ще бъде нападнато.

Трагедията се е разиграла в 17:00 часа на 30 март. Служители от полицейското управление на Шебойгън Фолс получили обаждане на 911 от Джеф Хичкок, казвайки, че съпругата му е нападнала сина им.

Отзовалите се ченгета открили Оливър да лежи без да реагира със синини около врата и кръв, стичаща се от носа и дясното ухо, които признаци сочат удушаване.
Лекарите, които са били извикани на местопроизшествието, са извършили реанимация на осемгодишното дете, преди да го транспортират до болницата „Свети Никола“, откъдето по-късно е прехвърлено в детската болница в Милуоки, но по-късно починал.

11-годишният син на двойката също е бил в апартамента и е казал на разследващите, че майка му се е опитала да го удави във ваната.

Той разказал, че след като е потопила главата му под водата, започнала да натиска цялото му тяло надолу, за да не може да излезе, но за щастие момчето успяло да се измъкне и да си поеме въздух“.

Детето казало, че водата не била много, и че ако е била повече вероятно е щял да се удави.

Именно момчето намерило по-малкото си братче Оливър удушено под чаршаф в спалнята си на 30 март и извикал баща им.

 

Когато се приближил до Оливър видял червени точки по лицето му и казал, че краката му били бели. Той започнал да крещи силно, тогава баща им Джеф влязъл и започнал да прави изкуствено дишане на сина си.

Джеф Хичкок казал на следователите, че се тревожил за душевното състояние на съпругата си, докато тя гледала новините за войната в Украйна.

Той споделя, че майката на две деца, която до преди това не е консумимрала алкохол или наркотици, започнала да пие водка и „станала агресивна, когато била ядосана“.

 

Джеф казал на полицаите, че три или четири дни преди убийството тя го помолила да купи печка за къмпинг и гориво, което той направил, „за да я накара да се чувства в безопасност“. Тя също искала да се снабди с оръжия и стрели, но съпругът й отказал да изпълни това искане.

„Тя също искаше да отиде до Русия да види родителите си, но не можеше, което я ядоса“, разказва мъжа й. „Войната между Русия и Украйна е повлия на Наталия и тя започна да пие алкохол“.

Джеф Хичкок разказал на детективите, че на 30 март той е дремнал, когато по-големият му син се разкрещял, че по-малкият му брат е „мъртъв“. Тогава съпругата му дошла при него и казала: „Аз убих Оливър.“

Съпругът каза, че след това Наталия започнала да обикаля апартамента с нож, „замаяна“ и заплашвала, че ще убие всички в къщата.

На разпита Наталия Хичкок казала, че е удушила най-малкия си син, за да го спаси от малтретиране.

41-годишната жена казала, че докато съпругът й дремел, а синовете й играели видеоигри, „тя започнала да си мисли, че руското правителство ще отнеме децата й и ще ги малтретира.

Тя също така каза, че не е контролирала мислите си, чувала гласове и този ден й бил като „мъгла“.

Тя решила да убие Оливър, защото той бил „най-младият и най-уязвимият“.
Тя казва, че Оливър не би могъл да се защити, ако е бил малтретиран и смята, че е по-добре да го убие, отколкото да гледа как го малтретират.

След това майката описала как „поставила двете си ръце около врата на момчето и стискала възможно най-силно, докато Оливър спрял да диша“. Тя забелязала, че лицето на Оливър побелява, след като той загубил съзнание и паднал на пода, тя грабнала кухненския нож и започнала да се пробожда в гърдите.

Жената обаче отрече да се е опитвала да убие по-големия си син, като каза на полицията, че е потопила главата му във ваната, „за да го изплаши и да разбере, че животът му е в опасност“.

Наталия отрече, че страда от психични проблеми. Ако бъде призната за виновна по обвинението, тя може да получи доживотен затвор.
Междувременно Ерик Хичкок, чичото на Оливър, стартира кампания GoFundMe, за да помогне на брат си, който работи като шофьор на камион, да се грижи за оцелелия си син, вече като самотен родител.

Чичото разкри също, че скърбящият баща на Оливър е взел решението да дари органите на сина си, за да помогне за спасяването на други четири деца.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Сериалът Слуга на народа със Зеленски би рекордите по гледаемост
Next: Аз съм закръглена жена, която се осмели да облече бикини на плажа за първи път и ето реакциите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Най-накрая! Началникът на отбраната на България каза откъде идват дроновете убийци
  • Предупредих Слави стотици пъти! „Червенкова проговори за Еюп Темиз: Отправи тежки въпроси към Ния Темиз. Вижте повече.
  • От България Турция предупреди и Русия, и Украйна: Не минавайте червените ни линии! Имаме целия капацитет да действаме
  • Току що нови разкрития! Морската битка край българския бряг: Дрон е взривен с бойна стрелба
  • Лора Крумова след съдебното решение относно убиеца на водещия: Това дело беше второто убийство на Милен
  • Легендарната треньорка по художествена гимнастика Нешка Робева, известна с подкрепата си за Румен Радев и с публичните си позиции в защита на Русия
  • Илияна Йотова осъди постъпката на службата и поиска оставката на началника на НСО генерал-майор Емил Тонев.
  • В БСП искат оставките на Зарков и Таков! Социалистите бесни заради слабата кампания, искали силни лидери за местните избори догодина
  • Методи Савов е жива легенда на българския алпинизъм
  • Чалга звездата призна, че поддържа приятелски отношения с почти всички свои бивши – а с настоящия съпруг на едната дори работят заедно в общ бизнес.

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.