Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Натали Трифонова впечатли с по-лична информация за себе си
  • Новини

Натали Трифонова впечатли с по-лична информация за себе си

Иван Димитров Пешев юли 23, 2022
natatlaltai.jpg

Натали Трифонова е една от красивите причини да гледаме телевизия, пише Лили Илиева в материала си за летния брой на списание EVA, където представя слънчевата водеща на bTV в един разговор за лятото, неговите вкусове и ваканционно настроение.

Натали е красива като лятото, усмихната като него, позитивна, с много силен поглед и обезоръжаваща хубост и на живо. В разгара на ваканционния сезон тя ни разказва за своето време на безметежност, което очаква с нетърпение след активната работа.

Водещата признава, че любимите ѝ сезони са пролетта и лятото, когато лицата на всички се променят и ставаме по-щастливи. Това са сезоните, които ѝ позволяват да бъде с близките си, които иначе заради натовареното ежедневие рядко вижда.

Нейната любима напитка за лятото е бяло вино, а относно менюто – може да изкара на хляб, домати и сирене през целия сезон.

Признава, че заради натоварения си график в телевизията пие много кафе и е възможно да пропусне обяд или вечеря, но винаги закусва. И макар че хората не биха предположили, яде всякакви вредни за фигурата неща като банички и мекици.

В куфара си за почивка задължително взима рокли – къси, разбира се, за да не изневерява на стила си, обувки на висок ток, бански и джапанки на платформи.

Мечтае да посети южните острови на Италия – Сицилия, Сардиния, както и за по-екзотични дестинации като Мавриций например.

Кой е най-хубавото ѝ лято досега и с кого е пътувала до романтичния остров Ия – четете цялото интервю в новия брой на списание EVA.

Източник: plovdiv24

За първи път в българския ефир водещ на предаване провежда интервю изцяло в Metaverse. Харизматичната Натали Трифонова говори с Адам Райноха, един от основателите на реалности в Somnium Space – свят изцяло в Metaverse.

Интервюто е първо по рода си за българския ефир, а вероятно и за световния, тъй като и водещият, и гостът се намират в метавселената.

„В момента метавселената изглежда като грозна игра отпреди 15-20 години, но това, което се очаква след време е да бъде по-хубаво от истинския живот“, казва водещата Натали Трифонова пред bTV.

За интервюто ѝ с Адам Райноха е създаден специален аватар по неин образ.

„Там ще можеш да работиш каквото си поискаш, да бъдеш какъвто поискаш“, казва тя.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мъж се появи жив четири месеца след погребението си
Next: 11-годишно дете роди в България – ето потресаващия разказ на младата майка

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.