Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Натали Трифонова не издържа и избухна по БТВ: Лъжат ви!
  • Новини

Натали Трифонова не издържа и избухна по БТВ: Лъжат ви!

Иван Димитров Пешев април 14, 2023
nastastlasltastkast.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

кадри bTV: Натали Трифонова не издържа и избухна по БТВ: Лъжат ви!

Натали Трифонова използва предаването си COOLt, за направи много отровена критика към любовното риалити “Ергенът”.

Тя директно заяви, че не вярва на участничките, които като напуснат имението, повтарят една и съща лъжа.

Синоптичката и светски хроникьор се ядоса, че те отричат ревността, която изпитват.

 

Натали обясни пред три от отпаднали участнички – Крисия, Габриела и Кристина, че според нея няма как една жена да не ревнува, когато е пренебрегната заради друга. В “Ергенът”, където много жени се конкурират за един мъж, ситуацията е още по-тежка, убедена е Трифонова.

Тя обаче не приема, че всички напуснали имението момичета наистина не ревнуват, както всяка една от тях заявява след това. Единственото обяснение е, че те лъжат и изобщо не са искрени, каза Натали.

 

Гостенките в студиото обаче ѝ подсказаха, че има и друг вариант. А той е, че претендентките (с малки изключения) всъщност изобщо не харесват Евгени, а са в предаването единствено да трупат известност.

 

Крисия коментира, че се е увлякла по него, но едва ли може да се говори за по-сериозни чувства. Тя обясни, че е разбрала, че Евгени от своя страна е увлечен по други момичета.

Поп фолк певицата дори заяви, че предусещала какво ще стане на церемонията, на която тя остана без роза.

Според нея тя не е продължила участието си заради недоразумение и подозрението, че тя се е промъквала за да шпионира срещата на Евгени с друга от жените е неоснователно.

Тя просто дебнела да се появи в подходящ момент,

за да прекъсне срещата и така се е създало грешно впечатление.

 

Габриела, която остана без роза заради леко прекаляване с розето, което ѝ развърза езика да говори глупости, заяви нещо още по-радикално.

Тя призна, че ако не е била изгонена, е имало голяма вероятност да върне розата на Евгени и сама да напусне имението.

Тя също била усетила, че той не е за нея и ще трябва да търси истинската любов извън телевизионния формат.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Почина известен пловдивски акушер-гинеколог – доктор Евгения Бойкинова, помогнал на хиляди жени
Next: Кубрат В. Пулев: Ще бъда напълно откровен, истина е новината за брат ми Тервел, изпитва силна болка

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.