Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Натали Трифонова не издържа и избухна по БТВ: Лъжат ви!
  • Новини

Натали Трифонова не издържа и избухна по БТВ: Лъжат ви!

Иван Димитров Пешев април 14, 2023
nastastlasltastkast.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

кадри bTV: Натали Трифонова не издържа и избухна по БТВ: Лъжат ви!

Натали Трифонова използва предаването си COOLt, за направи много отровена критика към любовното риалити “Ергенът”.

Тя директно заяви, че не вярва на участничките, които като напуснат имението, повтарят една и съща лъжа.

Синоптичката и светски хроникьор се ядоса, че те отричат ревността, която изпитват.

 

Натали обясни пред три от отпаднали участнички – Крисия, Габриела и Кристина, че според нея няма как една жена да не ревнува, когато е пренебрегната заради друга. В “Ергенът”, където много жени се конкурират за един мъж, ситуацията е още по-тежка, убедена е Трифонова.

Тя обаче не приема, че всички напуснали имението момичета наистина не ревнуват, както всяка една от тях заявява след това. Единственото обяснение е, че те лъжат и изобщо не са искрени, каза Натали.

 

Гостенките в студиото обаче ѝ подсказаха, че има и друг вариант. А той е, че претендентките (с малки изключения) всъщност изобщо не харесват Евгени, а са в предаването единствено да трупат известност.

 

Крисия коментира, че се е увлякла по него, но едва ли може да се говори за по-сериозни чувства. Тя обясни, че е разбрала, че Евгени от своя страна е увлечен по други момичета.

Поп фолк певицата дори заяви, че предусещала какво ще стане на церемонията, на която тя остана без роза.

Според нея тя не е продължила участието си заради недоразумение и подозрението, че тя се е промъквала за да шпионира срещата на Евгени с друга от жените е неоснователно.

Тя просто дебнела да се появи в подходящ момент,

за да прекъсне срещата и така се е създало грешно впечатление.

 

Габриела, която остана без роза заради леко прекаляване с розето, което ѝ развърза езика да говори глупости, заяви нещо още по-радикално.

Тя призна, че ако не е била изгонена, е имало голяма вероятност да върне розата на Евгени и сама да напусне имението.

Тя също била усетила, че той не е за нея и ще трябва да търси истинската любов извън телевизионния формат.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Почина известен пловдивски акушер-гинеколог – доктор Евгения Бойкинова, помогнал на хиляди жени
Next: Кубрат В. Пулев: Ще бъда напълно откровен, истина е новината за брат ми Тервел, изпитва силна болка

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.