Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Наташа победи рака! Лекарите й даваха 2 седмици живот – ето рецептите, с които се излекува
  • Новини

Наташа победи рака! Лекарите й даваха 2 седмици живот – ето рецептите, с които се излекува

Иван Димитров Пешев август 26, 2023
tasnasyewhdhfdh.png

Омъжената майка на две деца Наташа Гриндли получи тежка присъда от лекарите: „Ще живеете още две седмици“.

Тя обаче не се предаде и успя да се излекува, така че разкри пред обществеността своя „таен“ начин на хранене, който й помогна да се пребори с тежкия рак .

37-годишната жена от Чайлдуол, Англия, не е спряла напълно конвенционалните медицински лечения, но лекарите, които прогнозирали колко още ще „устиска“, били много изненадани от факта, че тя все още е жива.

Наташа се бори с тежка форма на рак на стомаха. След дълго проучване тя напълно променя начина си на хранене и сега казва, че е „обсебена“ от новия начин на хранене, който й е помогнал да получи нов шанс в живота.

Говорейки пред Liverpool Echo, тя обясни:

„Лекарите бяха изненадани, че издържах предвидените две седмици. Те се съмняваха, че мога да имам качествен живот. В голямо отчаяние, когато чухме секундите и минутите да тиктакат, съпругът ми и аз проучвахме ден и нощ методи за алтернативно лечение.“

Наташа яде много плодове, за да подсили имунната си система и да подготви кръвта си за изтощителната химиотерапия. В ранните етапи ракът все още не е напълно изчезнал, но с времето започва да изчезва и като цяло тя се чувства добре.

„Това напълно промени живота ми. Диетата ми беше ужасна. Пиех много алкохол и ядох много бърза храна, ядях на крак и набързо. Не осъзнавах, че тялото ми не може да го понесе и накрая, въпреки че бях млада, се разболях.

Вече съм съвсем друг човек. Когато паднеш толкова ниско и след това получиш още един шанс да „върнеш тялото си обратно“ – това е безценно“, каза тази жена от предградията на Ливърпул.

Наташа се сприятелява с известната готвачка Ела, ръководител и автор на т.нар „чисто хранене“. Редовно получавала хранителни съвети и подкрепа от нея. Дори самата тя получава диплома по диетология, защото иска да събере възможно най-много информация в областта на здравословното хранене и как то може да помогне при лечението на болести.

„Може да се каже, че съм обсебена, но е нормално човек да е обсебен, когато става дума за живот или смърт“, казва Наташа.

Тя има дъщеря Габриела (6) и син Лиам (4), които макар и толкова малки, вече са „захарманиаци“.

„Трябваше да ги откажа от захарта, затова включих цялото си семейство.“ Всичко започна като проект за моето възстановяване, семейството и приятелите ми да научат повече за него, но сега има много хора, които ми се обаждат и искат съвет, защото преминават през същото и се борят с рака.

Що се отнася до мен, чувствам се положително относно медицинските прогнози – и се придържам към това, което започнах. Тялото ми се излекува и се подобри“, обясни Наташа преди няколко години, когато получаваше конвенционално лечение в частния раков център в Клатърбридж, където одобриха метода, като казаха, че това е „позитивно“ и „проактивно“ отношение от пациента .

Д-р Шрипадам, консултант по клинична онкология в споменатата болница, даде изявление:

„При видове рак като този на Наташа има редица възможности за лечение, които могат да бъдат преследвани. Понякога изборът може да бъде труден и е важно пациентът да е добре информиран и да участва напълно в избора на подходящата за него възможност за лечение.

Такъв е подходът в нашата клиника. Тя продължава да има положителен и проактивен подход и е много ангажирана с грижите, които полагаме за нея.“

РЕЦЕПТИ:

сок с витамин С

Сок Super C за сила

Необходими съставки (микс): 6 моркова, два големи обелени портокала, половин чаена лъжичка куркума (индийски шафран), чаена лъжичка джинджифил, един цял лимон с кората.

органичен сок

Супа от три вида домати

Продукти: 10 чери домата (дребни плодчета), осем половинки червени салатни домати, два големи домата тип „биволско сърце“, една голяма глава лук, нарязана на четвъртинки, две скилидки чесън, зехтин, две стръка пресен розмарин, 1 л бульон от органично отгледани зеленчуци (като основа).

Начин на приготвяне: В тава се слагат доматите, лука, чесъна и розмарина и се заливат със зехтин (две лъжици). Печете във фурната около 30 минути на 180 градуса. След това извадете тавата от фурната и разбийте съставките заедно с бульона в блендер. Когато получите гладка смес, загрейте сместа и сервирайте.

доматена супа

Пикантна сингапурска юфка

Необходими продукти: една червена чушка, една зелена чушка, една жълта чушка, лук, скилидка чесън, половин лъжица пресен джинджифил, една червена чушка чили, половин лъжица бахар, половин лъжица индийски шафран (куркума), 160 гр. паста, осем лъжици зехтин, три супени лъжици тахан, една супена лъжица мед от манука, сок от един лимон, една супена лъжица смлян лют пипер, 20 г кашу, един морков, сусам, малко наситнен магданоз.

Начин на приготвяне: сложете нарязаните чушки, лук, чесън, чили, куркума и бахар в тиган и запържете при непрекъснато бъркане с добавка на зехтин за около три минути. През това време сварете пастата. Пригответе соса, като смесите седем супени лъжици зехтин, мед от манука, тахан, лимонов сок и черен пипер.

сингапурска юфка

Добавете сварената al dente паста и соса в тигана, като разбърквате. Сервирайте в купички с гарнитура от нарязани моркови, сусам, кашу и поръсена със ситно нарязан магданоз.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Панделиева скочи на княгиня Калина, заради този неин ход
Next: 4 лекари и линейка пазят бременната Ралица Паскалева в Игри на волята

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.