Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Национална катастрофа тресе България! София остава без международно летище?
  • Новини

Национална катастрофа тресе България! София остава без международно летище?

Иван Димитров Пешев октомври 24, 2022
shashanshnas.jpeg

Сайтат Lupa.BG съобщи за огромен скандал се вихрещ се в Министерството на транспорта и съобщенията, свързан със сериозни закононарушения на висши държавни служители от Министерството на транспорта, по конкретно свързани с ГД „ГВА“ – Главна Дирекция на гражданската въздухо плавателна администрация.

ГД „ГВА“ – Главна Дирекция на гражданската въздухо плавателна администрация, се явява като национален орган в областта на гражданското въздухоплаване, отговорен и пред ЕК по отношение на всички останали субекти в Република България.

Главният директор на ГД „ГВА“ Христо Щерионов заема поста след така наречен „конкурс“, който провеждат Красимира Стоянова – началник кабинет на последните трима – четирима министри на транспорта, главният секретар на Министерството – Иван Марков и директора на концесиите – Албена Лазарова.

Според наши източници началник кабинета на транспортния министър Красимира Стоянова е особено близка с Христо Щерионов и го лансира пред всички звена в Министерството без той да има необходимите професионални качества в областта на авиацията, в сравнение с останалите 8 кандидати, явили се на конкурса, които са далеч по- качествени от спечелилия Щерионов.

Не изпускай тези оферти:

Свидетелства за това са и изключително занижените резултати, особено в областите на безопасността и сигурността на гражданското въздухоплаване.

Реален израз и катастрофална оценка е завършилата проверка, извършена от Европейската Комисия от 10.10.2022 г. до 14.10.2022 г. по отношение на мерките по сигурността прилагани в субектите и Летище София.

Резултатите от тази проверка са изключително слаби, като спрямо Летище София е възможно да бъде приложен член 15 от Европейския регламент 72/2010, който отнема статута на Летище от ЕС и се прилагат мерки като на „летище от 3 та страна“, плюс голяма финансова глоба.

След обявяване на резултатите от одитиращия екип на ЕК и запознаването с тях от страна на главния директор Христо Щерионов, той предупреждава екипа от служителите на отдел АС „Авиационна сигурност“ да си мълчат и да не разпространяват резултатите от проверката.

В същото време началника на отдел АС „Авиационна сигурност“ Николай Христов излиза в отпуск, тъй като и неговите познания в областта на авиационната сигурност са адекватни като тези на Христо Щерионов, т.е. почти никакви и той предпочита да отсъства, като отпуската е санкционирана от Христо Щерионов.

А това е проверка от най-високо ниво – Европейската Комисия, която може да се отрази много зле на цялото българско въздухоплаване, предвид убийствените резултати, които са получени от проверката.

От преди няколко месеца ДАНС отнема достъпа до класифицирана информация, съгласно ЗККИ, на Христо Щерионов, със съмнения за корупционни практики, като директор на Летищата София и Пловдив, преди да оглави ГД „ГВА“. Но той и до този момент продължава да заема поста на главен директор независимо, че няма право да се запознава и да резолира документи на ЕС, ЕК, НАТО, които касаят близо 60-70% от документооборота на ГД „ГВА“.

Всичко това става със знанието и „услужливото“ съдействие на началника на кабинета на Министъра на транспорта Красимира Стоянова.

Отнемането на достъпа за класифицирана информация на Христо Щерионов е потвърдено от ДИКСИ, но има една малка „случайна подробност“ – че сестрата на Красимира Стоянова – Камелия Стоянова е съдия във ВАС, където, кой знае, може и да успеят да решат въпроса.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Баба и дядо живяха щастливо цели 62 години, докато дядото не отвори тайна кутия и видя
Next: Шенген ли? Отнемат лиценза на летище София?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.