Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Наша водеща хваната с над 2 промила алкохол зад волана, взеха й фолксвагена
  • Новини

Наша водеща хваната с над 2 промила алкохол зад волана, взеха й фолксвагена

Иван Димитров Пешев август 15, 2023
tvqsbasbsqr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Популярна телевизионна водеща бе заловена с над 2 промила зад волана в София.

Биляна Василева, популярна и като Пандора, била спряна днес, докато шофирала фолксвагена си.

Пробата с дрегер отчела над 2,2 промила алкохол в кръвта. Затова автомобилът на Василева бил иззет.

По случая е започнато разследване.

Василева е бивша участничка в конкурса мис Силикон. В момента е водеща в кабелна телевизия.

Преди година тя стана популярна с друг скандал:

Запалиха колата на моделката Биляна Василева, известна с псевдонима си Пандора, осъмна с изцяло опожарена кола.

Красавицата паркирала колата си малко след среднощ пред блока, в който живее в Нови Искър. Около три през нощта била събудена от виковете на комшията. „ В момента, в който излязох, видях, че цялата ми кола е в пламъци ”, описа пред „ Телеграф “ Биляна.

Въпреки това запазила хладнокръвие и се пробвала сама да загаси пламъците.

„ Приемам го като персонална опасност. Не ме е боязън за мен, единствено за фамилията ми. Имам някакви съмнения. Съмнявам се в един човек, на който не отговорих уместно на възприятията. Възможно е този пожар да е разпален като възмездие от обич “, описа още Пандора.

Има и различен вид това да се е случило от завист и злоба. Според нея въобще не е невероятно клечката да е драсната от нейна „ другарка ” или колежка. „ Вече всичко чакам от всеки “, описа още миската. Версията на полицията също е, че автомобилът е разпален съзнателно.

В момента тече следствие за разкриването на причинителя. Това обаче няма да е толкоз елементарно, защото в региона нямало доста камери. Според нея

индивидът, който е протегнал ръка върху собствеността й, е някой, който е бил добре осведомен с това къде живее и по кое време се прибира и най-вероятно я е следил и е взел ограничения, с цел да не бъде разпознат. Единственото нещо, което е можело да бъде в помощ все още, е застраховка, каквато обаче миската няма.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Откриха жива и здрава изчезналата преди 2 месеца Ивана
Next: Извънредна вест за приятеля на жестокия убиец Вълчинов

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.