Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Наша европейска шампионка: Искам да кажа на България цялата истина, бях рухнала и се чувствах на дъното
  • Новини

Наша европейска шампионка: Искам да кажа на България цялата истина, бях рухнала и се чувствах на дъното

Иван Димитров Пешев май 6, 2023
evvvvrrasrasras.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Европейската шампионка по борба Юлияна Янева разкри колко тежки моменти е имала след серията от контузии и петте операции на коляното.

Тя направи изключително завръщане, но преди няколко години е била пред отказване.

„Беше един от най-тежките моменти в живота ми.

Чувствах се на дъното. Поредна травма в борбата.

Все едно трябва отново да проходиш – разказа Янева в интервю за youtube канала Спортната джунгла. – Бях рухнала.“

Как боркинята е успяла да се вдигне след тежките моменти? Кой е моментът, в който решава да се завърне на тепиха?

Каква е тайната на Юлияна Янева за настройка преди мачовете?

Всичко това в цялото интервю за Ютуб канала Спортната джунгла.

Юлияна Янева е българска състезателка по борба.

През 2020 година печели златен медал в категория до 72 килограма на индивидуалната световна купа в Белград, Сърбия.
Носителка на сребърен и бронзов медал в категория до 72 килограма от европейските първенства през 2021 и 2022 година и златен в категория до 68 килограма на европейското през 2023 година.

Юлиана Янева донесе на България първо злато от Европейското първенство по борба в Загреб.

В категория до 68 килограма при жените, Янева постигна убедителен успех и с 10:3 във финалната схватка победи Алла Белинска от Украйна.

С победата си Янева събра пълен комплект от европейски отличия, след като през 2021-а взе сребро, губейки финала именно от Белинска, а преди година спечели бронзово отличие.

Сега Янева стъпи на европейския връха, като след двата сребърни и един бронзов медал, които класиците спечелиха в първите два дни на шампионата, България вече има и титла.

За съжаление заради изваденото си рамо, Миглена Селишка не излезе в своята схватка за бронзов медал в най-леката категория до 50 килограма.

Така Селишка, която игра финал в категорията в последните пет Европейски първенства, ще остане без отличие заради своята травма, която треньорът Петър Касабов определи като изключително тежка.

За съжаление днес Биляна Дудова не успя да се класира на финал в категория до 62 килограма, след като загуби полуфинала от норвежката Грейс Булен с 6:7.

Така четирикратната европейска шампионка ще трябва да се примири с битка за бронза, която ще се състои утре срещу една измежду Селви Илясоглу от Турция и Амина Капезан от Румъния.

Подобна съдба имаше и Евелина Николова, която в категория до 57 килограма загуби своята полуфинална схватка и утре ще се бори за бронз срещу французойката Матилде Ривиер.

Добрите новини са, че при всички положения утре България ще има още един медал, защото на финал в катеогрия до 65 килограма се класира Мими Христова.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Казвам Ви истината, след години въздържание Лили Иванова най-после се реши и го направи, чуйте истината
Next: Ето как изглежда днес 10-годишната дъщеря на Чочо Попйорданов, която не успя да се запознае с баща си

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.