Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Наша лекарка разкри цялата истина за това, което се случва с водата по родното Черноморие
  • Новини

Наша лекарка разкри цялата истина за това, което се случва с водата по родното Черноморие

Иван Димитров Пешев август 20, 2023
vsdarsasrqwrq.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Здравните власти у нас са задължение да уведомят обществото, ако има завишение на ешерихия коли и ентерококи във водата по морето. Това представлява риск за хора с хронични заболявания, възрастни хора и малките деца.

С това започна доктор Веселина Божилова от РЗИ пред Радио Варна

Четири пъти на месец РЗИ във Варна взима проби от 23 места за къпане в Северното Черноморие – започва се от плажа „Панорама“ в Златни Пясъци и се стига до бяла, близо до бившия къмпинг „Луна. Всяка проба се взима от метър и половина дълбочина.
Последните данни категорично не показват отклонения от нормите

Не просто добри стойности, а почти навсякъде отлични. Изключение прави Офицерски плаж, при който има леко завишение, но пак в рамките на добрите стойности.

От Здравното министерство също са категорични, че данните, които бяха разпространени за замърсяване на родното море, не са коректни.

Освен, че не са уведомени отговорните институции, информацията от тези проучвания е оповестена над две седмици след изследванията. Без да са представени протоколите за начина и реда на вземане на пробите.

Трябва да се отбележи и, че на 30-31.07 в южното Черноморие е имало силни валежи, което променя показателите на водата. Именно заради това РЗИ постоянно предупреждава гражданите, че до два дни след силни дъждове не е редно да се влиза във водата.
РЗИ взима проби при всеки сигнал за замърсяване на конкретен плаж и винаги, когато излязат резултатите се уведомяват заинтересованите лица и/или институции.

РЗИ извършва изпитванията на пробите в лабораторен комплекс за изпитвания, които са акредитирани по всички европейски и национални стандарти. Нещо, което не е посочено в публичния регистър на БСА, където липсва акредитация на комплекса при СУ Свети Климент Охридски, който е направил анализа на пробите, които бяха оповестени в медиите.
От голяма важност е и пробите, които се взимат, да се събират от хора с нужните квалификации и обучения

Установени са разминавания между методиките, които са използвани за изследването, в сравнение с регламентираните у нас изследвания. Могат да се сравняват само резултати, които са взети по един и същи начин, от едно и също място, по едно и също време, изпитани в различни лаборатории, но по един и същи метод.
РЗИ предварително и публично планира и обявява датите за взимане на проби от всяка зона за къпане

Изследването на Активни потребители и СУ използва проби от други времеви интервали.

Данните за заболеваемостта в сезона също показват, че няма отклонения от нормалните стойности и ръст на случаите спрямо миналата година. Дори през месец август чревните инфекции са много по-малко от миналата година.

От РЗИ канят изследователите, направили въпросните нашумели изследвания, да се включат в съвместно взимане на проби и провеждане на анализи, за да се установят обективните факти по начина, по който това се прави.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нова експертиза разкри цялата истина за състоянието на Дебора след зверството
Next: Зловещ сън върна 61-г. гурбетчия обратно в Родопите, а там видя нещо

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.