Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нашенец от село Леденик отглежда чудотворната гъба шийтаке, лечебна е
  • Новини

Нашенец от село Леденик отглежда чудотворната гъба шийтаке, лечебна е

Иван Димитров Пешев май 26, 2023
gastasyasyasdasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Японски лечебни гъби отглежда повече от 20 години Атанас Попов от великотърновското село Леденик, научи ko4.

Производителят на екзотичния мицел твърди, че те действат като имуностимулатор и помагат при много заболявания. В специално пригодена домашна лаборатория той отглежда над 30 вида гъби, които според него се използват и във фармацията.

Само на 5 километра от старата столица търновецът Атанас Попов е оборудвал малка лаборатория и произвежда мицел за най-ценните в света гъби шийтаке, майтаке и черната китайска гъба.

Лечебните им свойства са познати в Азия от 5000 години и за тях е доказано, освен като профилактика, че могат да излекуват и болен със страшната диагноза рак.

Търновецът се заселил в Леденик преди доста години и превърнал едно от помещенията на къщата си в производствена база. Повече от 20 лета той проучвал и изследвал чудотворните гъби, за да стигне до уникалния начин за производство на мицел в български условия.

Попов е завършил института по хранителна промишленост в Пловдив, а през 1985 г. специализирал в Чехия тънкостите при отглеждането на безценните гъби.

Българинът получил най-голямото признание за работата си от японски професор, който лично дошъл от Страната на изгряващото слънце в Леденик, за да се убеди в технологията, която българинът патентовал.

Ученият тествал мицела на нашенеца и за награда му подарил оригинална японска технология за производство на целебните гъби шийтаке, майтаке – танцуващата гъба и черната китайска гъба, известна като Окото на Юда.

Гъбата шийтаке всъщност е единствената, която подобрява състоянието на болни от рак. Свойствата ѝ се дължат на ценните полизахарид лентинан и алкалоида еритаденин. Тя съдържа ароматични аминокиселини, белтъчини и витамините А, В1, В2, В6, В12, С и Е, калций, магнезий, калий, натрий, фосфор, желязо, силиций и около 30 ензима.

Изследванията доказват, че шийтаке повишава клетъчния имунитет, влияе на високото кръвно налягане и преустановява развитието на тумори и патогенни микроби. Мицелът на другата гъба – майтаке, също се произвежда в село Леденик. Тя се препоръчва като съпътстваща терапия при онкологични заболявания и възпаления на панкреаса.

Черната китайска гъба пък е мощен имуностимулатор и храната, приготвена от нея, е божествена, казва Попов, който научил няколко рецепти от японците.

Цената на мицела на шийтаке и другите китайски гъби е сравнително скромна, предвид трудното ѝ производство. Гъбата се ползва изсушена и стрита за домашна употреба. Дневната доза е около 6 грама, разтворена в хладка вода, но задължително се употребява след консултация с лекар.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Това растение го има във всеки двор, а щом го залееш с олио става безценно
Next: Зловещ изоставен град беше купен мистериозно за 22 млн. и никой не знае защо

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.