Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нашенка изчезна преди 10 г. в Германия, най-сетне стана ясно какво се е случило с нея
  • Новини

Нашенка изчезна преди 10 г. в Германия, най-сетне стана ясно какво се е случило с нея

Иван Димитров Пешев март 8, 2023
nasashashasyasrasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Дългогодишна мистерия с изчезнала в Германия българка беше разбулена едва в началото на този месец. Близо 10 години жената се водеше безследно изчезнала и по издирването й нямаше никакъв напредък, въпреки с него бяха ангажирани десетки разследващи и дори отдел „Убийства” на полицията в Хамбург, съобщава „Дарик“.

Българката Наргис Айдън Салим изчезва безследно в началото на месец март 2013 г. 29-годишната жена живее в квартала „Вилхелмсбург” в Хамбург, който е населяван от много турски имигранти.

В близкото обкръжение на Наргис са нейни далечни роднини и няколко познати. Пред тях тя не споделя, че й предстои да отсъства. Първоначално всички считат, че Наргис е отпътувала за България, за да посети семейството си, което тя често прави. Родителите й обаче нямат контакт с нея също от началото на март.

Наргис е обявена за издирване от немската полиция, която разпространява нейни снимки. В квартала й са разлепени плакати, но месеци наред няма следа от жената. През октомври случаят е поет от отдел „Убийства” в полицията в Хамбург.

Според разследващите има основания да се смята, че жената вече е мъртва. Повод за това им дава информация, която получават от разпитите на близки на Наргиз. Тя е имала връзка с 5 години по-възрастния от нея турчин Ченгиз, който е семеен и баща на две деца. Няколко месеца преди изчезването на жената двамата се разделят. Инициатор за това е Ченгиз, докато Наргиз настоява отношенията им да продължат.

Бившият любовник се превръща в основен заподозрян и е задържан от полицията, а в дома му е открит пистолет. Полицията организира мащабно търсене на тялото на изчезналата в природен резерват край Хамбург, в което участват 150 служители. То обаче не дава резултат и е прекратено. Без труп на Ченгиз на могат да бъдат повдигнати обвинения и той е освободен.

През следващите 10 години случаят остава неразкрит, докато чак в началото на тази година се случва пробив. В неделния ден на 15 януари рибар хвърля въдицата си във водите на канала Ернст-Аугуст в Хамбург.

Когато я издърпва, на нея има дамски чехъл с останки от кости по него. След това мъжът вади от водата и найлонов плик с още кости. Веднага се обажда на полицията, която отцепва района. Започва претърсване по дъното на канала, което продължава няколко дни. Водолази намират череп, кости и втора обувка.

В немската преса се появяват догадки, че в случая се касае за сериен убиец, който разчленява жертвите. Вестник „Билд” прави аналогия с убита и разчленена през 2017 година проститутка от Хамбург. Части от нейното тяло са открити в различни водоеми, а извършителят остава неразкрит.

Заключението на съдебните медици за откритите в канала край Хамбург човешки останки е, че те са на изчезналата преди 10 години Наргис Салим. Подозренията отново се насочват, към нейния бивш любовник Ченгиз.

От няколко месеца обаче той не е в Германия. Разследващите научават, че в началото на февруари мъжът планира да лети от Истанбул за Хамбург. На немското летище го чакат полицаи с белезници. В момента 43-годишният Ченгиз се намира в ареста, където вероятно ще дочака началото на процеса срещу него.

Друг случай с изчезнали българи в Германия нашумя през последните месеци. Той беше свързан с непълнолетните Силвана и Надежда. 15-годишните момичета изчезнаха от семейното им жилище в Мюнхен през нощта на 24 ноември миналата година, след като родителите им легнали да спят. Месец и половина по-късно близначки те се завърнаха благополучно в дома си, като не стана ясно къде са били.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Да ти се скъса сърцето! Звезда от филма Момчето си отива мизерства по улиците
Next: Баща, загубил сина си в Стара планина, построи най-високия храм у нас

Последни публикации

  • Миналата седмица на вечеря един непознат се развика на 6-годишната ми дъщеря, Лия. Случката беше абсурдна, почти сюрреалистична. Бяхме в един от онези ресторанти, в които хората отиват, за да бъдат видени
  • Омъжих се повторно преди две години. Този брак беше коренно различен от първия. Първият беше импулсивен, хаотичен и приключи с очаквана катастрофа. Вторият, с Александър, беше изчислен. Беше решение. Той беше стабилен, успял бизнесмен, а аз бях амбициозна млада юристка, която най-сетне подреждаше живота си. В пакета влезе и тя. Ани. Неговата дъщеря.
  • Съпругът ми ме попита: „Къде са цветята, които ти изпратих?“
  • Когато казах на шефа си, че съм бременна, той ме поздрави и каза: „Не се притеснявай за работата.“
  • Телефонът извибрира върху гладката повърхност на бюрото ми – натрапчив, писклив звук в тишината на домашния ми офис. От години работех така, в тишина, заобиколена от белите стени на апартамента, за който бях изтеглила такъв огромен кредит. Всяка вноска по ипотеката беше напомняне за независимостта, която бях извоювала.
  • Въздухът в малкия апартамент тежеше, просмукан от миризмата на прегоряла манджа и неизказани тревоги. Аз, Лилия, седях на ръба на дивана, опряла длани върху опънатата кожа на корема си. Осми месец
  • Аз (68 г.) се пенсионирах, а благодарни пациенти ми подариха самостоятелно круизно пътешествие. Бях извън себе си от радост!
  • Имаше един мъж в офиса, колега, когото всички подминаваха. Казваше се Стоян. Беше тих, незабележим и винаги изглеждаше леко приведен, сякаш тежестта на света беше върху раменете му, но той я носеше с примирено безразличие.
  • Помолих шефа си спешно за пет дни отпуск. Синът ми, Мартин, беше претърпял инцидент и беше в реанимация, в критично състояние.
  • Александър се облегна назад в ергономичния си стол. Прозорецът на апартамента му гледаше към оживена улица, но шумът оставаше някъде далеч, заглушен от дебелите стъкла
  • Отгледах доведения си син Даниел от четиригодишен. Близо четиринадесет години от живота ми, посветени на него. Днес, на пищната церемония по дипломирането му в гимназията, той стоеше на сцената, облечен в тога и шапка, грееше под светлините на прожекторите.
  • Дадох всичко от себе си за тази работа. Не просто времето си, а парчета от душата си. Архитектурното студио на Мартин беше моят свят — свят, в който бях оценила всеки проект, сякаш е мой собствен дом, всяка презентация, сякаш от нея зависи животът ми. А той, Мартин, го знаеше. И го използваше.
  • Раздавах няколко чифта дамски обувки безплатно. Бяха се събрали в дъното на гардероба – спомени от един друг живот, от една друга „аз“, която вече не съществуваше. Едни велурени, с висок, тънък ток; други лачени, в цвят бордо; трети – сандали с невъзможни каишки. Реших, че е време да освободя място. Пуснах обява с ясни снимки.
  • На 37 години животът ти се разцепва на две. Първото разцепление дойде като студено, остро острие: диагнозата. Рак. Преди седем месеца.
  • Събрах се отново с бившия, въпреки че ми беше изневерил.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Миналата седмица на вечеря един непознат се развика на 6-годишната ми дъщеря, Лия. Случката беше абсурдна, почти сюрреалистична. Бяхме в един от онези ресторанти, в които хората отиват, за да бъдат видени
  • Омъжих се повторно преди две години. Този брак беше коренно различен от първия. Първият беше импулсивен, хаотичен и приключи с очаквана катастрофа. Вторият, с Александър, беше изчислен. Беше решение. Той беше стабилен, успял бизнесмен, а аз бях амбициозна млада юристка, която най-сетне подреждаше живота си. В пакета влезе и тя. Ани. Неговата дъщеря.
  • Съпругът ми ме попита: „Къде са цветята, които ти изпратих?“
  • Когато казах на шефа си, че съм бременна, той ме поздрави и каза: „Не се притеснявай за работата.“
  • Телефонът извибрира върху гладката повърхност на бюрото ми – натрапчив, писклив звук в тишината на домашния ми офис. От години работех така, в тишина, заобиколена от белите стени на апартамента, за който бях изтеглила такъв огромен кредит. Всяка вноска по ипотеката беше напомняне за независимостта, която бях извоювала.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.