Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нашенка изчезна преди 10 г. в Германия, най-сетне стана ясно какво се е случило с нея
  • Новини

Нашенка изчезна преди 10 г. в Германия, най-сетне стана ясно какво се е случило с нея

Иван Димитров Пешев септември 6, 2023
sfdhsfhfghfgh.png

Българката Наргис Айдън Салим изчезва безследно в началото на месец март 2013 г. 29-годишната жена живее в квартала „Вилхелмсбург” в Хамбург, който е населяван от много турски имигранти.

 

В близкото обкръжение на Наргис са нейни далечни роднини и няколко познати. Пред тях тя не споделя, че й предстои да отсъства. Първоначално всички считат, че Наргис е отпътувала за България, за да посети семейството си, което тя често прави. Родителите й обаче нямат контакт с нея също от началото на март.

Наргис е обявена за издирване от немската полиция, която разпространява нейни снимки. В квартала й са разлепени плакати, но месеци наред няма следа от жената. През октомври случаят е поет от отдел „Убийства” в полицията в Хамбург.

Според разследващите има основания да се смята, че жената вече е мъртва. Повод за това им дава информация, която получават от разпитите на близки на Наргиз. Тя е имала връзка с 5 години по-възрастния от нея турчин Ченгиз, който е семеен и баща на две деца. Няколко месеца преди изчезването на жената двамата се разделят. Инициатор за това е Ченгиз, докато Наргиз настоява отношенията им да продължат.

 

Бившият любовник се превръща в основен заподозрян и е задържан от полицията, а в дома му е открит пистолет. Полицията организира мащабно търсене на тялото на изчезналата в природен резерват край Хамбург, в което участват 150 служители. То обаче не дава резултат и е прекратено. Без труп на Ченгиз на могат да бъдат повдигнати обвинения и той е освободен.

През следващите 10 години случаят остава неразкрит, докато чак в началото на тази година се случва пробив. В неделния ден на 15 януари рибар хвърля въдицата си във водите на канала Ернст-Аугуст в Хамбург.

Когато я издърпва, на нея има дамски чехъл с останки от кости по него. След това мъжът вади от водата и найлонов плик с още кости. Веднага се обажда на полицията, която отцепва района. Започва претърсване по дъното на канала, което продължава няколко дни. Водолази намират череп, кости и втора обувка.

В немската преса се появяват догадки, че в случая се касае за сериен убиец, който разчленява жертвите. Вестник „Билд” прави аналогия с убита и разчленена през 2017 година проститутка от Хамбург. Части от нейното тяло са открити в различни водоеми, а извършителят остава неразкрит.

Заключението на съдебните медици за откритите в канала край Хамбург човешки останки е, че те са на изчезналата преди 10 години Наргис Салим. Подозренията отново се насочват, към нейния бивш любовник Ченгиз.

От няколко месеца обаче той не е в Германия. Разследващите научават, че в началото на февруари мъжът планира да лети от Истанбул за Хамбург. На немското летище го чакат полицаи с белезници. В момента 43-годишният Ченгиз се намира в ареста, където вероятно ще дочака началото на процеса срещу него.

Друг случай с изчезнали българи в Германия нашумя през последните месеци. Той беше свързан с непълнолетните Силвана и Надежда. 15-годишните момичета изчезнаха от семейното им жилище в Мюнхен през нощта на 24 ноември миналата година, след като родителите им легнали да спят. Месец и половина по-късно близначки те се завърнаха благополучно в дома си, като не стана ясно къде са били.

 

Continue Reading

Previous: Има 3 дни в годината, в които починалите навестяват своите роднини и близки! Ето кои са те
Next: Един от пострадалите в кошмара по морето със сензационна версия за фаталната стихия

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.