Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нашенка ревна: Пържолите за 500 лв. пасти да ядат, вижте колко ми взеха за кана с вода
  • Новини

Нашенка ревна: Пържолите за 500 лв. пасти да ядат, вижте колко ми взеха за кана с вода

Иван Димитров Пешев юли 27, 2023
gregfdgewweqweqw.png

“Нямам касова бележка за показване, защото щерката не я е запазила, но си мисля, че 3,50 лв. за литър филтрирана в кана чешмяна вода бие 500 лв. за рибай стек.

При това, да подчертая, в София, не в туристическия печалбарски рай. И не като част от вечеря в скъпарска кръчма, а в обикновено кафене през деня”.

Това написа в социалната мрежа пловдивчанката Силвия Недкова, редактор в онлайн изданието за култура “Площад Славейков“ – зона, свободна от чалга, както то само заявява себе си.

Дни наред обществото у нас обсъждаше и се чудеше може ли три пържоли да струват близо 500 лв, а сметката за целия обяд да бъде 650 лв. Отговорът е, че може. Защото не става въпрос за пържоли, а за изключително скъп рибай стек, блек ангъс говеждо месо.

В Нидерландия се намира Богомил Рангелов – участник в петия сезон на “Hell’s Kitchen”. Той работи в ресторант в град Алсмер и всеки ден борави с рибай стек, предава NOVA .

Цената на един телешки рибай стек традиционно е на грамаж. Продава се на 150 или 200 грама съответно цената е 25 евро за 150 и 27,50 за 200 грама.

Темата стана повод за дискусии и сред кулинарната общност в България. Потвърждава и го шеф Янко Костадинов – готвач от 30 години, със сериозни послания за банкетната култура на българите.

“Поглеждайки от двете страни – първо не можеш да влезеш в скъп ресторант, да гледаш, че менюто е на 100 грама и да си поръчваш нещо, което не знаеш и не можеш да си го представиш какво е. Говорим за доста висок клас месо, което струва доста сериозни пари, за да стигне до ресторанта. Съответно ресторантът може да си слага цена, каквато реши. Това, че за 100 грама струва 30-40 или 50 лева – така е преценил ресторантът”, заяви Костадинов.

“Сервитьорите по принцип трябва да са много добре подготвени – във всяко едно нещо, особено обяснявайки менюто на хора. На морето предимно идват туристи, което означава, че за да имаме качествено обслужване, сервитьорите ни трябва да са много добре подготвени, за да не стават точно такива грешки, каквато е станала в случая”, каза Богомил.

И двамата готвачи са единодушни, че ресторантьорският бранш все още трудно се възстановява след удара, който пандемията му нанесе.

“Едно от нещата, които трябва да имаме под внимание е, че страшно много хора и кадри избягаха от нашия бранш по време на COVID-19. След това не искаха повече да се върнат, което доведе до изключителна липса на кадри”, споделя още Богомил.

“Училищата изваждат само мениджъри – няма готвачи, няма сервитьори, няма бармани. Всичко е мениджър хранене. Той не знае как да влезе и да реже с ножчето. Банкетната култура на българина, според мен, е много слаба. По простата причина, че той като отиде на ресторант той си мисли не какво ще му предложи ресторантът, а какво той иска да яде. Той влиза с идеята, че ще яде това, което той си е решил. Примерно влиза в китайски ресторант и си поръчва шопска салата”, каза Янко.

А на мъжа, платил почти 500 лева за рибай стек, Янко и Богомил биха казали следното:

“Правилният начин не е да записва видеа и да ги качва с цел популярност, а да говори на място с хората, с които е трябвало да говори преди това”, посочи Богомил.

“Човешки мога да му кажа на улицата, че така не се случват нещата. Няма как да парадираш с нещо и после да се снимаш, че не си окей. Големият баровец, дето не може да си плати пържолите. Със същия успех можеше да си поръча 600 грама цаца и да се наяде”, подчерта Янко.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зрелище насред лятото: Сняг заваля в България
Next: Съселяни на Пламен Пържолата разкриха какъв бизнес върти в Нидерландия

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.