Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нашенка ревна: Пържолите за 500 лв. пасти да ядат, вижте колко ми взеха за кана с вода
  • Новини

Нашенка ревна: Пържолите за 500 лв. пасти да ядат, вижте колко ми взеха за кана с вода

Иван Димитров Пешев юли 27, 2023
gregfdgewweqweqw.png

“Нямам касова бележка за показване, защото щерката не я е запазила, но си мисля, че 3,50 лв. за литър филтрирана в кана чешмяна вода бие 500 лв. за рибай стек.

При това, да подчертая, в София, не в туристическия печалбарски рай. И не като част от вечеря в скъпарска кръчма, а в обикновено кафене през деня”.

Това написа в социалната мрежа пловдивчанката Силвия Недкова, редактор в онлайн изданието за култура “Площад Славейков“ – зона, свободна от чалга, както то само заявява себе си.

Дни наред обществото у нас обсъждаше и се чудеше може ли три пържоли да струват близо 500 лв, а сметката за целия обяд да бъде 650 лв. Отговорът е, че може. Защото не става въпрос за пържоли, а за изключително скъп рибай стек, блек ангъс говеждо месо.

В Нидерландия се намира Богомил Рангелов – участник в петия сезон на “Hell’s Kitchen”. Той работи в ресторант в град Алсмер и всеки ден борави с рибай стек, предава NOVA .

Цената на един телешки рибай стек традиционно е на грамаж. Продава се на 150 или 200 грама съответно цената е 25 евро за 150 и 27,50 за 200 грама.

Темата стана повод за дискусии и сред кулинарната общност в България. Потвърждава и го шеф Янко Костадинов – готвач от 30 години, със сериозни послания за банкетната култура на българите.

“Поглеждайки от двете страни – първо не можеш да влезеш в скъп ресторант, да гледаш, че менюто е на 100 грама и да си поръчваш нещо, което не знаеш и не можеш да си го представиш какво е. Говорим за доста висок клас месо, което струва доста сериозни пари, за да стигне до ресторанта. Съответно ресторантът може да си слага цена, каквато реши. Това, че за 100 грама струва 30-40 или 50 лева – така е преценил ресторантът”, заяви Костадинов.

“Сервитьорите по принцип трябва да са много добре подготвени – във всяко едно нещо, особено обяснявайки менюто на хора. На морето предимно идват туристи, което означава, че за да имаме качествено обслужване, сервитьорите ни трябва да са много добре подготвени, за да не стават точно такива грешки, каквато е станала в случая”, каза Богомил.

И двамата готвачи са единодушни, че ресторантьорският бранш все още трудно се възстановява след удара, който пандемията му нанесе.

“Едно от нещата, които трябва да имаме под внимание е, че страшно много хора и кадри избягаха от нашия бранш по време на COVID-19. След това не искаха повече да се върнат, което доведе до изключителна липса на кадри”, споделя още Богомил.

“Училищата изваждат само мениджъри – няма готвачи, няма сервитьори, няма бармани. Всичко е мениджър хранене. Той не знае как да влезе и да реже с ножчето. Банкетната култура на българина, според мен, е много слаба. По простата причина, че той като отиде на ресторант той си мисли не какво ще му предложи ресторантът, а какво той иска да яде. Той влиза с идеята, че ще яде това, което той си е решил. Примерно влиза в китайски ресторант и си поръчва шопска салата”, каза Янко.

А на мъжа, платил почти 500 лева за рибай стек, Янко и Богомил биха казали следното:

“Правилният начин не е да записва видеа и да ги качва с цел популярност, а да говори на място с хората, с които е трябвало да говори преди това”, посочи Богомил.

“Човешки мога да му кажа на улицата, че така не се случват нещата. Няма как да парадираш с нещо и после да се снимаш, че не си окей. Големият баровец, дето не може да си плати пържолите. Със същия успех можеше да си поръча 600 грама цаца и да се наяде”, подчерта Янко.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зрелище насред лятото: Сняг заваля в България
Next: Съселяни на Пламен Пържолата разкриха какъв бизнес върти в Нидерландия

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.