Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нашенци атакуват Синия пазар в Одрин след срива на лирата, пълнят торбите със
  • Новини

Нашенци атакуват Синия пазар в Одрин след срива на лирата, пълнят торбите със

Иван Димитров Пешев септември 9, 2023
fdsgdfhfdhfgh.jpg

Заради срива на турската лира и по-евтините стоки в Турция се очаква шопингът в Одрин още повече да се засили, пише „Марица“.

Българите традиционно посещават популярния там Син пазар, на който има от пиле мляко. При скока на плодовете и зеленчуците у нас още миналата есен хиляди българи зареждаха колите си с продукти за зимнина именно оттам. Местните търговци и сега са в очакване.

В момента Синият пазар е в ремонт, но сергиите временно са преместени в съседство, така че клиентите от България, които често пазаруват там, лесно ще намерят новата локация.

Наши редовни посетители коментират, че и там има увеличение на цените, но въпреки това всичко излиза по-евтино.

И дават пример – в момента 1 турска лира е равна на 0,068 български лева. Най-търсеният зеленчук през сезона – червената капия, е с цена 30 лири за кило, т.е. 1 кг излиза 2,04 лв., което е по-евтино минимум с лев от нашите пазари. Между 1 и 2 лв. по-евтино излизат също червени и розови домати, краставици, корнишони, моркови, зеле, подправки, ядки и др.

Въпреки че всеки има едно наум, че трябва да бъде изключително внимателен при пазаруване, още повече в чужда държава, от localguidebg.com дават следните ценни съвети за тези, които ще посетят Синия пазар.

– В някои социални групи може да прочетете, че можете да избирате на пазара. Това не е съвсем така – отношението към туристите е по-различно от това към местните. Няма да ви позволяват да избирате, затова, ако за вас е важно да пипнете стоката, по-добре се насочете към пазаруване от магазин.

– Изгответе списък със стоки, които искате да закупите от пазара, предварително. Така ще прекарате по-малко време на Синия пазар, който иначе е огромен, и ще ви остане допълнително време за пазаруване по другите магазини.

– Ако е възможно, използвайте дребни пари и монети. Избягвайте да давате едри банкноти и да чакате ресто – суматохата на пазара е голяма, особено в събота, и недоброжелателни търговци може да забавят, излъжат или да не ви върнат ресто.

– Най-добре плащайте в лири. Ако плащате в левове, които също вървят там, цената е завишена.

– Никога не давайте евро, защото обменният курс на места може да е с близо 10% над официалния. Затова, преди да заминете, обменете левове или евро в турски лири и плащайте само с тях.

– Не купувайте плодове и зеленчуци от първата видяна сергия. Честа грешка е да се подлъжем по чувствително по-ниската цена на продуктите спрямо България и да напълним торбите още на първата сергия. Вместо това разгледайте още двама-трима търговци и тогава решете откъде ще купувате.

– Цената има значение! Избягвайте да купувате от най-евтиното. Често, като обърнете в левове, разликата в цената е стотинки, но купувате по-качествено производство.

– Избягвайте търговци, чиято стока е без етикет. Най-вероятно ще ви обявят по-висока цена от реалната, тъй като са разбрали, че сте туристи.

– Дръжте пари и лични вещи под око. Въпреки че пазарът е безопасен, не подценявайте риска от кражба особено ако сте в навалица. Не дръжте портмонето и личните си вещи в плитки джобове или в ръката.

– Разбира се, пазарете се. И да не ви е важно намалението, пазарлъкът е правило там, което местните го приемат като „национален спорт“.

– Ако пазарувате в който и да е магазин, не плащайте с карта, дори да ви е по-удобно. Защото има някои магазини в Турция, в които прилагат две цени – за плащане в кеш и за електронно плащане. И винаги е по-евтино в кеш, защото може и да се пазариш.

Чорлу – шопинг конкуренцията на Одрин

Град Чорлу е друга турска шопинг дестинация, сравнително близка до България (420 км), която бързо набира скорост. За разлика от Одрин, там има по-голям избор на пазари, но местните ходят основно на следните – Понеделник пазар, Покрит пазар Атакент, Вторник пазар, Четвъртък пазар и неделен пазар.

Тържищата на Чорлу са доста претъпкани, така че бъдете особено бдителни към личните си вещи. По принцип пазарният ден там е понеделник. Тогава улицата около градския парк се изпълва с всевъзможни сергии за плодове, зеленчуци, риба и разнообразни хранителни стоки.

Понеделник пазарът е най-големият в града. Изграден е по общински проект и се намира непосредствено до градската градина. Много от продавачите там са българи и предлагат стоки на конкурентни цени.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сеизмоложка от БАН проговори за земетресенията и даде неочаквана прогноза за следващия месец
Next: Страшна трагедия! Камион се вряза в хора на погребение, има загинали и ранени

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.