Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нашенци намериха цаката на скъпотията на плажа, възродиха соц-традиция
  • Новини

Нашенци намериха цаката на скъпотията на плажа, възродиха соц-традиция

Иван Димитров Пешев август 10, 2023
nashastasbasbs.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Зелени флагове се веят по вишките на спасителите. Морето е спокойно както никога през август.

Дори на втори август, когато се чества Илинден по стар стил нямаше мъртво вълнение. Единственият опасен ден до момента бе Преображение, в неделя, когато имаше дву- метрови вълни и мелтем, съобщава „Труд“.

На Бургаския плаж, в този ден, имаше само два инцидента завършили с щастлив край.

Майка влязла да се къпе с дъщеря си, въпреки предупреждението, че течението върлува под водата и е много силно. Вълната грабнала двете и ги заплатила на дъното. Детето било цялото в кръв, когато втурналите се на мига спасители, го извадили.

Майката се разминала с шок. Под моста пък влезли да се къпят четирима младоци- три момчета и момиче. В един момент момичето попаднало във вертепа на мощното течение. За щастие общински полицай видял какво се случва и се развикал за помощ. Спасителите реагирали и извадили момичето.

развилнялото се море е изхвърлило на брега дървета, дънери и водорасли. Имало и няколко пластмасови щайги, разказа старши спасителят Петър Русев.
Той съветва плажуващите тези дни да бъдат внимателни, защото морето през август е непредвидимо.

Въпреки югоизточния вятър и зелените флагове, привечер, около 17. 30 ч, започва да духа силен морски бриз и вдига вълната. Работното време на морските стражи е до 18 часа, припомня Русев.

Тази година нашенци си носят храна от вкъщи. Летуващи от страната са възродили соц- традицията, да си правят трапези на плажа. По обед, за да не се прибират и да не сядат на скъпите капани, вадят от чантите хляб, салам и домати и обядват с домочадието.

Така борят скъпотията, обясняват спасителите. И как иначе, когато цената на геврек и варена царевица на плажа е 4 лева. Ако си купиш кочан от магазина, излиза 90 стотинки. В капаните пърженият сафрид и попчетата са по 11. 39 лева чинията, чернокопът е 17. 49 лв. Кебапчето и кюфтето са 2. 99 лв. едното, и то 80 грама. Мешаната скара е 15. 99 лева.

Освен трапезите на пясъка, след Ковид 19, плажуващите масово пият бира, мента и водка и то на ивицата. Чистачите не смогват да чистят вечерно време, коментират очевидци. Компании с галони бира на скалите са най- честата гледка.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пик: Вежди в онзи мартенски студ беше пръв пред полицията, когато арестуваха Борисов. Днес той го предаде без жал
Next: Почина писателят Георги Величков

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.