Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Наш лекар e сред 36-те най-добри неврохирурзи в света
  • Новини

Наш лекар e сред 36-те най-добри неврохирурзи в света

Иван Димитров Пешев март 29, 2023
nashjasylasykasy.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Доцент Станимир Сираков, който извърши уникална операция на мозъка на 10-годишно момиченце през артерия на крака му, получи световно признание.

Лекарят от УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ вече има европейска диплома по неврорентгенология, която се присъжда от новосформирания Борд по невроинтервенции, съобщиха от пресцентъра на лечебното заведение.

Така д-р Сираков става един от общо 36 медици от цял свят, които са удостоени с този документ. Целта на дипломата е да отличи тези специалисти, които имат опита и квалификацията да се занимават с ендоваскуларно лечение на най-сложните и комплексни мозъчно-съдови заболявания.

За да получи дипломата, всеки от медицинските специалисти е трябвало да покрие редица критерии. Самият изпит е продължил 2 дни.

Доц. Станимир Сираков взе диплома, каквато имат само 35 лекари в света

Първият е бил посветен на теоретичната подготовка и е включвал тест с писмена част. През втория ден явяващите се кандидати е трябвало да работят по различни медицински казуси пред 7- членна комисия и да дискутират индикации и методи на лечение.

Новопридобитата диплома дава възможност на доц. Сираков, след кратък пробен период, да работи в който и да е от големите центрове в Европа, където се правят ендоваскуларни процедури.

„На практика с тази диплома съм сертифициран и признат невроинтервенционалист в Европа“, обяснява доц. Сираков. Въпреки новите хоризонти, които отваря пред него ценният документ, той няма намерение да напуска България.

„Напротив, в момента сме подали документи УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ да стане един от акредитираните центрове в Европа, където се провеждат обучения за невроендоваскуларни процедури. Ако това стане, ще сме единствени в целия източноевропейски регион, което е голямо постижение както за българската медицина, така и за българските пациенти“, добавя младият лекар.

Завършва медицина през 2009 г. в МУ-София със специалност „Образна диагностика“ и „Интервенционална неврорентгенология“. От 2011 г. е част от екипа на болница „Св. Иван Рилски“ и вече е ръководител на сектор „Интервенционална рентгенология“ в отделението по образна диагностика.

Младият специалист е един от малкото лекари в страната, извършващи високоспециализирани животоспасяващи процедури при мозъчни аневризми и облитериране на мозъчни и гръбначномозъчни артериовенозни малформации.

Заради уникалната мозъчна операция на 10-годишното момиченце през артерия на крака му, д-р Сираков получи National Medical Awards или т.нар. „Медицински Оскар“.

Само за изминалата година заедно с екипа си от Референтния център по мозъчно-съдови заболявания в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, д-р Сираков има извършени 17 операции на артериовенозни малформации (АВМ) и са третирани по ендоваскуларен метод над 90 мозъчни аневризми.

Преди няколко месеца, заедно с проф. Шарбел Монайе от Франция, той извърши две уникални операции на деца с много тежки АВМ, които иначе трябваше да заминат за лечение в чужбина.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Стопанин забелязва, че кучето му не спи през нощта, а гледа към стената, и решава да я отвори
Next: Всеки ден котка посещава магазин за риба с листо в уста, местните разбрали каква е причината

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.