Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Наш лекар e сред 36-те най-добри неврохирурзи в света
  • Новини

Наш лекар e сред 36-те най-добри неврохирурзи в света

Иван Димитров Пешев март 29, 2023
nashjasylasykasy.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Доцент Станимир Сираков, който извърши уникална операция на мозъка на 10-годишно момиченце през артерия на крака му, получи световно признание.

Лекарят от УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ вече има европейска диплома по неврорентгенология, която се присъжда от новосформирания Борд по невроинтервенции, съобщиха от пресцентъра на лечебното заведение.

Така д-р Сираков става един от общо 36 медици от цял свят, които са удостоени с този документ. Целта на дипломата е да отличи тези специалисти, които имат опита и квалификацията да се занимават с ендоваскуларно лечение на най-сложните и комплексни мозъчно-съдови заболявания.

За да получи дипломата, всеки от медицинските специалисти е трябвало да покрие редица критерии. Самият изпит е продължил 2 дни.

Доц. Станимир Сираков взе диплома, каквато имат само 35 лекари в света

Първият е бил посветен на теоретичната подготовка и е включвал тест с писмена част. През втория ден явяващите се кандидати е трябвало да работят по различни медицински казуси пред 7- членна комисия и да дискутират индикации и методи на лечение.

Новопридобитата диплома дава възможност на доц. Сираков, след кратък пробен период, да работи в който и да е от големите центрове в Европа, където се правят ендоваскуларни процедури.

„На практика с тази диплома съм сертифициран и признат невроинтервенционалист в Европа“, обяснява доц. Сираков. Въпреки новите хоризонти, които отваря пред него ценният документ, той няма намерение да напуска България.

„Напротив, в момента сме подали документи УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ да стане един от акредитираните центрове в Европа, където се провеждат обучения за невроендоваскуларни процедури. Ако това стане, ще сме единствени в целия източноевропейски регион, което е голямо постижение както за българската медицина, така и за българските пациенти“, добавя младият лекар.

Завършва медицина през 2009 г. в МУ-София със специалност „Образна диагностика“ и „Интервенционална неврорентгенология“. От 2011 г. е част от екипа на болница „Св. Иван Рилски“ и вече е ръководител на сектор „Интервенционална рентгенология“ в отделението по образна диагностика.

Младият специалист е един от малкото лекари в страната, извършващи високоспециализирани животоспасяващи процедури при мозъчни аневризми и облитериране на мозъчни и гръбначномозъчни артериовенозни малформации.

Заради уникалната мозъчна операция на 10-годишното момиченце през артерия на крака му, д-р Сираков получи National Medical Awards или т.нар. „Медицински Оскар“.

Само за изминалата година заедно с екипа си от Референтния център по мозъчно-съдови заболявания в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, д-р Сираков има извършени 17 операции на артериовенозни малформации (АВМ) и са третирани по ендоваскуларен метод над 90 мозъчни аневризми.

Преди няколко месеца, заедно с проф. Шарбел Монайе от Франция, той извърши две уникални операции на деца с много тежки АВМ, които иначе трябваше да заминат за лечение в чужбина.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Стопанин забелязва, че кучето му не спи през нощта, а гледа към стената, и решава да я отвори
Next: Всеки ден котка посещава магазин за риба с листо в уста, местните разбрали каква е причината

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.