Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Наш лекар e сред 36-те най-добри неврохирурзи в света
  • Новини

Наш лекар e сред 36-те най-добри неврохирурзи в света

Иван Димитров Пешев март 29, 2023
nashjasylasykasy.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Доцент Станимир Сираков, който извърши уникална операция на мозъка на 10-годишно момиченце през артерия на крака му, получи световно признание.

Лекарят от УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ вече има европейска диплома по неврорентгенология, която се присъжда от новосформирания Борд по невроинтервенции, съобщиха от пресцентъра на лечебното заведение.

Така д-р Сираков става един от общо 36 медици от цял свят, които са удостоени с този документ. Целта на дипломата е да отличи тези специалисти, които имат опита и квалификацията да се занимават с ендоваскуларно лечение на най-сложните и комплексни мозъчно-съдови заболявания.

За да получи дипломата, всеки от медицинските специалисти е трябвало да покрие редица критерии. Самият изпит е продължил 2 дни.

Доц. Станимир Сираков взе диплома, каквато имат само 35 лекари в света

Първият е бил посветен на теоретичната подготовка и е включвал тест с писмена част. През втория ден явяващите се кандидати е трябвало да работят по различни медицински казуси пред 7- членна комисия и да дискутират индикации и методи на лечение.

Новопридобитата диплома дава възможност на доц. Сираков, след кратък пробен период, да работи в който и да е от големите центрове в Европа, където се правят ендоваскуларни процедури.

„На практика с тази диплома съм сертифициран и признат невроинтервенционалист в Европа“, обяснява доц. Сираков. Въпреки новите хоризонти, които отваря пред него ценният документ, той няма намерение да напуска България.

„Напротив, в момента сме подали документи УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ да стане един от акредитираните центрове в Европа, където се провеждат обучения за невроендоваскуларни процедури. Ако това стане, ще сме единствени в целия източноевропейски регион, което е голямо постижение както за българската медицина, така и за българските пациенти“, добавя младият лекар.

Завършва медицина през 2009 г. в МУ-София със специалност „Образна диагностика“ и „Интервенционална неврорентгенология“. От 2011 г. е част от екипа на болница „Св. Иван Рилски“ и вече е ръководител на сектор „Интервенционална рентгенология“ в отделението по образна диагностика.

Младият специалист е един от малкото лекари в страната, извършващи високоспециализирани животоспасяващи процедури при мозъчни аневризми и облитериране на мозъчни и гръбначномозъчни артериовенозни малформации.

Заради уникалната мозъчна операция на 10-годишното момиченце през артерия на крака му, д-р Сираков получи National Medical Awards или т.нар. „Медицински Оскар“.

Само за изминалата година заедно с екипа си от Референтния център по мозъчно-съдови заболявания в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, д-р Сираков има извършени 17 операции на артериовенозни малформации (АВМ) и са третирани по ендоваскуларен метод над 90 мозъчни аневризми.

Преди няколко месеца, заедно с проф. Шарбел Монайе от Франция, той извърши две уникални операции на деца с много тежки АВМ, които иначе трябваше да заминат за лечение в чужбина.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Стопанин забелязва, че кучето му не спи през нощта, а гледа към стената, и решава да я отвори
Next: Всеки ден котка посещава магазин за риба с листо в уста, местните разбрали каква е причината

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.