Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Наш певец на косъм от смъртта, сподели потресаващи подробности от инцидента
  • Новини

Наш певец на косъм от смъртта, сподели потресаващи подробности от инцидента

Иван Димитров Пешев декември 17, 2023
fdsbdfbdfhfghgfjghjgh.png

Наш известен певец сподели потресаваща история отпреди няколко седмици при първия сняг, който натрупа на България. Той разкри, че е бил на косъм от това да загуби живота си и обвинява държавата за случилото се.

„С една моя приятелка бяхме на косъм… и за пореден път разбирам, че Държавата България не ме/те обича! Винаги съм усмихнат, позитивен и търся доброто във всичко, но просто понякога не става…“, категоричен е той.

Става въпрос за талантливия певец Лазар Кисьов, който преди години изгря в „Мюзик айдъл“ и оттогава не спора да се развива на музикалната сцена. Той е бил един от потърпевшите на пътя при падналия сняг на 25 ноември, който затрудни пътуването и голяма част от изпълнителите не успяха да стигнат до градовете, в които имаха предвидени участия.

„Държавата България само изисква…, изисква да си изряден към нея…, да си търпелив и да гледаш как децата ти загиват по улиците (блъснати от пияници и наркомани, които ще лежат 4/5 г или сами ще се убият от непочистен на пътя сняг)…, да гледаш как болниците са вече бизнес учреждения и търгуват с човешки животи, защото заплатите са по-ниски от на продавачка в супермаркет (уважение към тяхната работа)…, да гледаш как от страна производител, вече сме страна потребител…, да виждаш как деца се репчат на родителите си и нямат грам респект към нищо…, да забравяш и продаваш историята си за одобрението отвъд океана…, да ставаш свидетел на политически кражби и безхаберие…, да се чудиш още колко трябва да откраднат, за да им стигне!!! Много “да”-та станаха…“, пише Лазар в социалните мрежи.

И допълва: „Но знам и че обичам родната България и знам, че и тя ме обича…, тя всячески иска да ме задържи с красотите си тук, но Държавата България се опитва да ме откаже… Е, няма пък да стане! Държавата може да не ме обича, ама аз съм си е*аси пича! Надявам се, че и други няма да се откажат“.

Лазар обяснява, че пътуването му от Велинград до София е продължило 5 часа, точно за толкова време се стига от София до Дубай. Той не изпада в подробности относно това, което му се е случило на пътя, но вероятно става въпрос за завъртане на колата, което все шофьорът е успял да избегне и пътниците да се размионат с уплах.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Асен Василев с голяма новина за бюджета
Next: Край със смяната на стрелките на часовника

Последни публикации

  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
  • Тишината в апартамента беше станала физическа. Беше тежка, лепкава, притискаше гърдите на Надя и правеше всяко вдишване плитко и болезнено. Три месеца. Деветдесет и два дни, откакто светът ѝ се беше срутил
  • Сестра ми, Анелия, е самотна майка и финансово ѝ е изключително трудно. Животът ѝ се стече така – поредица от лоши решения и още по-лош късмет, или поне така твърдеше тя. Аз, Лилия, от друга страна, бях поела по различна пътека
  • Обаждането дойде във вторник, кратко и делово, сякаш обсъждаше логистика, а не семейно събиране. „Ще правим вечеря в събота. Само ние. Баща ми също ще е тук. Ти донеси десерт.“
  • Сега съм на седемдесет и осем. Живот, изпълнен с труд, но и с изобилие. Отгледал съм три деца – Даяна, Асен и Теодора. И осинових Иван
  • Студената, флуоресцентна светлина на офиса сякаш жужеше в унисон с подигравката. Дванадесет години. Дванадесет години от живота ми, прекарани в тази сграда, взирайки се в екрани, пропускайки рождени дни, отлагайки почивки. Дванадесет години вярност, която се изпари в мига, в който видях фиша за заплатата на Десислава.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.