Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Наш професор смрази българите: От 40 г. не съм виждал такова нещо да се случва
  • Новини

Наш професор смрази българите: От 40 г. не съм виждал такова нещо да се случва

Иван Димитров Пешев ноември 28, 2023
fdskhdfkhkfghkfgkhgfhfg.png

Още два циклона се насочват към България в дните след като виелица остави страната със затворени пътища, жп линии и безброй скъсани електропроводи и счупени дървета.

Това заяви климатологът проф. Георги Рачев, според когото понеделник сутринта е последният белег на подранилата зима, а още от следобед температурите са се насочили нагоре и до сряда-четвъртък снегът у нас ще е останал само в планините, пише Телеграф бг.

 

Поред

„Циклонът от уикенда бе много впечатляващ за нас, експертите. Аз лично не съм виждал от 30-40 години циклон, който да мине със самото си „око“ толкова централно през страната ни, и то с толкова ниско налягане, 965 хектопаскала, и обилни валежи“, каза проф. Рачев.

Според него още във вторник към България ще се насочи нов средиземноморски циклон, който ще е по-топъл от миналия.

Именно заради това той ще донесе поледици, особено на по-усойните места. Циклонът ще носи нови валежи, които над 1000 м надморска височина ще са от сняг и ще продължат да надуват вече задържалата се снежна покривка.

В четвъртък и петък времето ще е спокойно и с температури над нулата. Нов циклон идва следващия уикенд, пак топъл и изцяло с валежи от дъжд. „Ноември ще го изпратим с топло време и с температури над средните за сезона“, прогнозира Рачев.

Топлата есен е главната причина за огромния брой счупени дървета в страната, обясни проф. Георги Рачев. „По принцип при първия сериозен снеговалеж през годината дърветата отдавна са се освободили от листната си маса.

В голяма част от страната сега обаче заради прекалено топлата есен много дървета останаха до края на ноември с неопадали листа, които на много места може да видите, че дори още зеленеят.

Тази листна маса, засипана с един обилен снеговалеж, води до това, че прекалено много сняг се задържа върху дървото и напряга клоните му. Така дори и съвсем жизнени клони, а дори и цели дървета се чупят“, обясни Рачев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всички сме застрашени от глоби до 700 лева – ето какво можеш да направиш, за да няма лоши изненади
Next: Ето каква пенсия ще получаваш през 2024г и 2025г, ще ахнете

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.