Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Наш професор: Черно море е пълно със загадки и тайни за учените
  • Новини

Наш професор: Черно море е пълно със загадки и тайни за учените

Иван Димитров Пешев юли 4, 2023
tqwtwqttthhdfhdf.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Колкото повече научаваме за Черно море, толкова повече загадки се появяват. Това каза пред БНР геофизикът от Минно-геоложкия университет проф. Бойко Рангелов.

„Черно море е уникално създание на Земята. Май няма друго такова море с такива свойства“, изтъкна той. Сероводородният слой, простиращ се от около 100-200 метра надолу, до дъното на морето, се превръща в „консервант“ на всякакви археологически находки, посочи проф. Рангелов в предаването „Нощен хоризонт“.

На дъното на морето – кораби и газ хидрати

„Нашите морски археолози откриват кораби на по 4-5 хиляди години, запазени така, както са се потопили по онова време, когато ги е срещнала буря или по някаква друга причина.“

По дъното на Черно море има наличности на огромно количество газ хидрати – неизчерпаем енергиен източник, за който все още липсва технология, която да го прави използваем, посочи проф. Рангелов, който прогнозира, че скоро това може да се промени.

„И се стигне до това, че Черно море е било едно сладководно езеро, което се е наводнило, тоест увеличило е площта си с около една трета, преди около 10-12 хиляди години, когато става пробивът през Босфора и водите на Мраморно и Средиземно море нахлуват в Черно море. И тук се ражда първата грандиозна загадка, върху която учените спорят до ден днешен – дали това е станало бързо, внезапно, колко бързо или напротив – постепенно-постепенно. Американските учени извадиха хипотезата, че това е прототипът на древния потоп, библейски и че е станало доста бързо. След това се намериха данни, че ситуацията се е променяла все пак в рамките на стотина хиляди дни.“

Смята се, че нахлулите солени води са запечатили с горния слой солена вода всички сладководни води и органиката, която се е намирала в тях и по този начин са предизвикали генерирането на сероводорода, унищожил всичко живо и консервирал археологическите паметници.

Археолозите откриват следи от наколни жилища

В момента археолозите намират на дъното на морето колове от наколни жилища, което значи, че хората по онова време са строили жилища на сушата, защото са били заплашени от наводняване, но в никакъв случай не са закопавали тези колове в открито море, допълни геофизикът.

Наскоро проф. Бойко Рангелов е оглавявал вече традиционната лятна практика на студентите, финансирана от Американското геофизично общество. Тазгодишните занимания в района на Ропотамо били насочени основно към геофизиката в археологията.

Проф. Рангелов потвърди, че интересът на учените към Черно море расте, а с развитието на технологиите възможностите на геофизиката се разширяват значително. Докато преди изследване на полеви обект е отнемало седмици или месеци, сега с помощта на съвременната апаратура в ръцете на студентите, измерването се измерва за ден-два.

„И директно компютърът чертае картата, върху която се вижда има ли нещо под земята, би ли могло да представлява интерес за археолозите или не. Съвременната апаратура е високочувствителна и дава възможност за намирането на игла в купа сено.“

Проф. Рангелов припомни, че българо-английската експедиция от миналата година за картиране на южната част на българския шелф е изследвала динамиката на морето в последните десетина хиляди години и връзката с човешката цивилизация през това време.

Геодинамиката на океаните е в основата на климатичните промени

В големите си дълбини Черно море има водни слоеве, които не са се обменяли вероятно вече няколко десетки хиляди години, отбеляза ученият. „Но по-интересна е тази част от морето, която живее, която диша, която предизвиква всичко това, за което учените днес проявяват грандиозен интерес“, смята проф. Бойко Рангелов.

Геодинамиката на морето е много важна, климатът се определя предимно от водните басейни на Земята, подчерта той. „Всичко това, на което сме свидетели сега – бури, урагани, големи дъждове, градушки, други бедствия – се генерират, се раждат от промени в океаните и моретата.“

Трусовете във водата се наричат моретресения. В българския език нямаме такова разграничение, но някои езици имат, поясни още специалистът. Трусовете под водата например предизвикват други явления – такъв е случаят с придвижването на огромни подводни свличания по дъното, които след време се издигат над водната повърхност – турбидити.

„Такава е обстановката например на българската база в Антарктида, където основната част от седиментните скали, разкрити там, представляват дънни турбидити още от времето, когато са живели динозаврите, поради което са запазени и различни фосилни останки в тези турбидити, което българските учени откриха.“

Геофизикът даде пример и с вълните цунами, които нарече „най-жертвопредизвикващото явление в писаната история на човечеството“. „Този трус, който стана в района на остров Суматра, предизвика тези огромни вълни с височина 30-40 метра на места, които засегнаха 12 страни и три континента и предизвикаха поражения за над 150 млрд долара.“

Има документирани 27 случая на цунами в Черно море

Проф. Бойко Рангелов изучава вълните цунами в Черно море от 1980 година. Досега в исторически аспект са документирани такива 27 случая, уточни той. „Вълни цунами в Черно море е имало. В някои случаи те са достигали височина 3-4-5 метра и затова има ярки доказателства.“

Най-дълбоките части на Черно море са около 3 хиляди метра под повърхността, или колкото е висок Мусала на сушата, приблизително толкова е дълбоко то.

Проф. Рангелов разказа още, че на попаднала му средновековна карта от 14-15 век е бил ясно отбелязан остров в морето точно срещу Аладжа манастир, Варненско. Как е изчезнал островът?

„Има различни хипотези. Едни казват – голямо свлачище го е вкарало по-надълбоко в морето. Такова явление има – някъде III век пр.н.е. в района на Каварна. Тогава цялото пристанище на древната гръцка колония Бизоне вследствие на трус, който генерира огромно свлачище (то личи и до ден днешен – хълмът Чиракман е абсолютна илюстрация за това), цялото брегово съоръжение, всички портови съоръжения са потънали на дълбочини до 3-4, на някои места до 7-8 метра и те се виждат и сега – леководолазите влизат навътре и виждат тези древни пристанищни съоръжения.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Това мистериозно изображение в подводна скала, озадачава учените и до днес
Next: Поливаш веднъж на 2 седмици и всичко расте 3 пъти по-бързо с това домашно чудо

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.