Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Наш спасител: Такова явление не сме виждали от години в Бургас
  • Новини

Наш спасител: Такова явление не сме виждали от години в Бургас

Иван Димитров Пешев юли 23, 2023
zrtfghgfhyyyytt.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Явление, което не сме наблюдавали от няколко години, се яви на плажа в Бургас
в неделя, около 11 часа.

Имаше отлив- около 2- 3 метра се дръпна вълната, за около
час. Това се случва при западен вятър, който духаше в последния ден на уикенда
и заради който флагът бе жълт- за повишено внимание.

Това каза пред ТРУД news старши спасителят Петър Русев.

 

Въпреки че през нощта срещу неделя се изсипа проливен дъжд, още от сутринта температурите
бяха високи и ивицата започна да се пълни с народ.

Заради големите жеги, летовниците са въвели нещо като обедна почивка. От 14 до
18 часа, плажът се изпразва. В късния следобед, и чак до смрачаване обаче почиващите
край морето прииждат отново и наваксват пропуснатите часове.

 

Хората се разхлаждат като пият много вода, всички са с шапки и под чадъри. Има
и такива, които не обръщат внимание на африканските градуси. – „Вчера имахме случаи
на подпийнали туристи. Мъж и жена, влязоха да се къпят с бутилки бира в ръка,
наложи се да ги изваждаме със свирка.

 

Плажуващите трябва да са много внимателни с храната и алкохола. Нащрек сме на
някой да не му призлее от жегата, има дежурен екип с лекар и линейка, обясняват
морските спасители.

 

Водата е 28 градуса, когато няма вълнение има и медузи. До момента обаче опарени
и пострадали от тях няма.

„На Илинден тази година, морето бе спокойно. Но пак не липсваха инциденти. Мълния
удари дете на плажа, станаха няколко кражби и имаше много изгубени деца“, коментираха
морските стражи.

 

По ивицата непрекъснато се губят деца, но спасителите бързо ги намират, преди
да са успели да се отдалечат много от разсеяните родители.

Очевидци е разказват
и за куриоз от днес, когато 40- годишен мъж дошъл да търси майка си. Сутринта
отишъл в дома и, и като нея намерил, искал да е сигурен, че трупа тен. По радиостанцията
на спасителите, жената била открита веднага.

 

Следващата критична дата е 2- ри август, когато се чества Илинден по стар стил.

Тогава по традиция се появява мъртвото вълнение- най- опасното през цялото лято.
Сега обаче „мъртвакът“ връхлита необичайно и няма правила.

Никой не знае кога
ще се появи. С него през последните години започва сезонът, появява се дори по
два пъти в един и същи ден.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В Гърция е страшно! Мост се срути, има и жертви
Next: Масова психоза и отказ от резервации по морето! Бизнесмени с апел

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.