Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Наш тираджия осъден на 20 г. затвор в Гърция за трафик на мигранти
  • Новини

Наш тираджия осъден на 20 г. затвор в Гърция за трафик на мигранти

Иван Димитров Пешев август 22, 2023
sfwqfdsgdfgerer.png

Български шофьор на товарен камион от Монтана е бил осъден на 20 г. затвор в Гърция за незаконно транспортиране на 8 иракчани. Присъдата е от декември 2022 г. на петчленен Апелативен съд Керкирас. Тук обаче присъдата му е намалена от Софийски апелативен съд в съответствие с нашия Наказателен кодекс до максимално предвиденото наказание от 6 г. затвор.

Шофьорът З. Б. е бил арестуван на 22 декември 2018 г. на качване на ферибота Игуменица-Бари. Преди това той натоварил от района на Атина осем граждани от Ирак, влезли незаконно на гръцка територия от Турция.

Според присъдата на гръцкия съд българинът се погрижил за укриването им в специална крипта, която са създали заедно с негови съучастници, под дървения под на ремаркето на камиона, между шаситата. Преди това е отрязал напречните греди на превозното средство, за да създаде празно пространство, чрез заварка е направил допълнително пространство с желязна конструкция.

Транспортирал чужденците до пристанище Игуменица, където пристигнал във вечерните часове, за да се качи на ферибот до пристанището в Бари, и така те да стигнат до Италия. Получил е заплащане не по-малко от 2000 евро от всяко от транспортираните лица.

Гръцките магистрати са категорични, че това деяние е могло да доведе до опасност за хората, тъй като пространството било задушно, недостатъчно проветрено, застрашава трайно живота им поради липсата на кислород. Гръцките съдии твърдят още, че незаконно транспортиране на граждани на трети страни българинът извършвал „по занятие“, тъй като преправеното ремарке е щяло да бъде използвано многократно.

Според нашия НК това деяние се равнява на противозаконно подпомагане на чужденец да преминава в страната в нарушение на закона, с цел да набави облага за себе си, организирано от група, извършено по отношение на повече от едно лице, чрез МПС и по начин, опасен за живота на лицата. Нашият закон предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 1 до 6 г. и глоба и съдът му даде максимално предвиденото.

Досега в гръцки затвор българинът е изтърпял близо 7 г., вкл. и от работа, и се очаква, след прехвърлянето му у нас, да излезе на свобода.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредна новина за княгиня Калина след пиянското меле
Next: Поклон: Отиде си Тото Кутуньо

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.