Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Наш турист: 8 дни в Италия за 1800 лева, 1,5 часа на Боровец – 500 лева
  • Новини

Наш турист: 8 дни в Италия за 1800 лева, 1,5 часа на Боровец – 500 лева

Иван Димитров Пешев декември 21, 2023
dfbgfgnhgfhjfjhgjhgj.png

Български турист остана силно разочарован от ски курорта Боровец.

Мъжът посочва, че след като е загубил хартиената си карта му е било напълно отказано преиздаване, въпреки че е имал касов бон. Бил е посъветва да си е потърси “в еднометровите преспи по лифта”.

Той прави и сравнение с Италия за подобен случай и посочва разликите в отношението на двете дестинации.

Вижте цялата му публикация:

“На 16.12.23г. сутринта след вълнуващи преживявания за откриване на сезона си предплатих 170 лв за двудневно целодневно ползване на лифтовите съоръжения на Бороспорт за 16-ти и 17-ти.

Около 11:00ч. същия ден, докато бях на седалката на Ястребец неволно от джоба ми изпадна хартиената карта. При последвалото представяне на касовия бон, на който ясно е изписан номера на картата, ми бе отказано от касиерката преиздаване и бях посъветвам да си потърся картата в еднометровите преспи под лифта. Беше ми отказано да ми се даде телефон на някой, който може да се заеме със случая от Бороспорт.

Напомням, че Бороспорт разполагат с едни от най- модерните камери за лицево разпознаване, които, често спират хора, които са взели чужди карти (само, че не могат да се използват за хора, които са си платили и представят касов бон за собствена карта).

Наложи се да сляза до хотел Рила и да пусна в техния офис жалба за това, че не мога да си ползвам предплатената от мен услуга, там бях внимателни хората, но казаха, че нищо не може да се направи и ме посъветваха да си заплатя нова карта.А всичко, което трябваше да направят е просто да натиснат един бутон и да изпринтат дубликат на платената от мен карта!

Пусната е жалба до КЗП и чакам становище, но само ще дам за пример какво се случи с моя приятелка , която беше в един от най-известните италиански курорти до преди няколко дни. При пристигането там си купува седмична карта, на първия ден получи контузия и още на следвашия ден и бяха върнати парите, без каквито и да било коментари.

И сега една проста аритметика за 8 дни в Италиански Алпи с транспорт, настаняване, изхранване и ползване на лифтови съоражения и общо 115 км писти общ бюджет: 1800 лв. За сравнение на Боровец за 1,5 часа каране за два дни (една нощувка) за същите неща 500 лв бюджет.

Всеки сам да си прецени каква услуга и на каква цена ползваме, за отношението дори не искам да коментирам!“, разказва Д.Х.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Cлeд ĸaтo пpoчeтeтe тaзи мoлитвa, в живoтa Bи щe нacтъпят иcтинcĸи чyдeca – пpeĸpacни cъбития, дoбpи нoвини
Next: Да, истина е вестта за Лора Крумова

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.