Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Наш турист: 8 дни в Италия за 1800 лева, 1,5 часа на Боровец – 500 лева
  • Новини

Наш турист: 8 дни в Италия за 1800 лева, 1,5 часа на Боровец – 500 лева

Иван Димитров Пешев декември 21, 2023
dfbgfgnhgfhjfjhgjhgj.png

Български турист остана силно разочарован от ски курорта Боровец.

Мъжът посочва, че след като е загубил хартиената си карта му е било напълно отказано преиздаване, въпреки че е имал касов бон. Бил е посъветва да си е потърси “в еднометровите преспи по лифта”.

Той прави и сравнение с Италия за подобен случай и посочва разликите в отношението на двете дестинации.

Вижте цялата му публикация:

“На 16.12.23г. сутринта след вълнуващи преживявания за откриване на сезона си предплатих 170 лв за двудневно целодневно ползване на лифтовите съоръжения на Бороспорт за 16-ти и 17-ти.

Около 11:00ч. същия ден, докато бях на седалката на Ястребец неволно от джоба ми изпадна хартиената карта. При последвалото представяне на касовия бон, на който ясно е изписан номера на картата, ми бе отказано от касиерката преиздаване и бях посъветвам да си потърся картата в еднометровите преспи под лифта. Беше ми отказано да ми се даде телефон на някой, който може да се заеме със случая от Бороспорт.

Напомням, че Бороспорт разполагат с едни от най- модерните камери за лицево разпознаване, които, често спират хора, които са взели чужди карти (само, че не могат да се използват за хора, които са си платили и представят касов бон за собствена карта).

Наложи се да сляза до хотел Рила и да пусна в техния офис жалба за това, че не мога да си ползвам предплатената от мен услуга, там бях внимателни хората, но казаха, че нищо не може да се направи и ме посъветваха да си заплатя нова карта.А всичко, което трябваше да направят е просто да натиснат един бутон и да изпринтат дубликат на платената от мен карта!

Пусната е жалба до КЗП и чакам становище, но само ще дам за пример какво се случи с моя приятелка , която беше в един от най-известните италиански курорти до преди няколко дни. При пристигането там си купува седмична карта, на първия ден получи контузия и още на следвашия ден и бяха върнати парите, без каквито и да било коментари.

И сега една проста аритметика за 8 дни в Италиански Алпи с транспорт, настаняване, изхранване и ползване на лифтови съоражения и общо 115 км писти общ бюджет: 1800 лв. За сравнение на Боровец за 1,5 часа каране за два дни (една нощувка) за същите неща 500 лв бюджет.

Всеки сам да си прецени каква услуга и на каква цена ползваме, за отношението дори не искам да коментирам!“, разказва Д.Х.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Cлeд ĸaтo пpoчeтeтe тaзи мoлитвa, в живoтa Bи щe нacтъпят иcтинcĸи чyдeca – пpeĸpacни cъбития, дoбpи нoвини
Next: Да, истина е вестта за Лора Крумова

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.