Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Наш чакръкчия прави чудеса: Лекува дископатия, рак, ишиас, плексити и шипове
  • Новини

Наш чакръкчия прави чудеса: Лекува дископатия, рак, ишиас, плексити и шипове

Иван Димитров Пешев януари 9, 2023
ishiashoaskhas.png

“Усъвършенствал съм моите лечебни методи спрямо състоянието на хората в днешно време, които са доста по-статични и обездвижени“. Това каза пред репортер на в. “Доктор” народният лечител Георги Борисов – чакръкчия, който практикува също така и радиестезия, и билколечение. Какви заболявания повлиява най-добре народният лечител от Благоевград и какъв е ефектът от терапията вижте в разговора с Георги Борисов.

– Г-н Борисов, откога прилагате тази древна практика чакръкчийство? Кое е характерното за нея?

– Вече 12 години прилагам чакръкчийство и други методики също. Наскоро открих център “Бъдете здрави”, за да съм коректен с хората. Чакръкчийството е много древна традиция и дано продължи да се развива, въпреки че е труден занаят. И много енергоизтощаващ. Защото, за да помогнеш на човека, трябва да му дадеш енергия, а не ток от някакъв апарат. Но, за съжаление, не всеки е готов да отдава от собствената си енергия. Лечебната енергия е тази, която идва от ръцете на лечителя. И тази енергия трябва по-бавно и по-нежно да навлиза в тялото, за да се лекува организмът.

Енергията, както казах, е важна, но важно е и знанието, защото този, който лекува човешкото тяло и организъм, трябва да го има това познание. Уж сме еднакви, а всъщност сме много различни. Например в моята специалност – на едни прешлените са по-дълги, на други са по-сплескани, на трети са деформирани, в т.ч. и ставите. Шиповете, ако щете, са различни, захващанията са различни, износванията…

Не изпускай тези оферти:

Искам да кажа, че чакръкчийството не всеки може да го практикува, по-древно и неусъвършенствано е. Аз моите методи съм ги усъвършенствал спрямо сегашното състояние на хората, защото те са много по-статични вече, не се движат достатъчно. Освен това не си обръщат внимание навреме. Много от тях идват, когато са атрофирали всички мускули.

– А какъв е ефектът от чакръкчийство, съчетано с енергия? 

– Като натиснеш шиповете, трябва да се пукне и да стигнеш до пукнатината, за да вкараш енергията. Така зареждаш нерва отвътре. И той вече се надува и пръска шипа отвътре. В повечето случаи шиповете се лекуват успешно, дископатиите също не са трудни, по-сложни са дисковите хернии. Аз лекувам моите пациенти през 7 дни, това е важно да го знаят хората – за три седмици. По-скоро – помагам, ние помагане, не лекуваме. Те идват през 7 дни и се вижда как се повлияват. Ако не се повлиява човек, значи не е дошло времето, това го преценявам и с помощта на радиестезичното махало.

Радиестезията е стар диагностичен метод. И в някои случаи, когато не усещам и не напипвам болното място, радиестезията ми е първият помощник. Махалото ми подсказва къде например е дископатията. Аз споменах, че моите пациенти идват 3 пъти поне, през 7 дни, но искам да го обясня по-подробно. Всичко, което е божествено, е на числото 21.

Нервната система помни 21 дни предишното, старото положение, затова правим лечението през 7 дни, за да може тя да види новото и да се преструктурира и презареди. Но аз трябва да мога да стигна до нерва, а чакръкчийството си е силов метод. Ако човекът го боли много, значи още не е дошло времето да се намества.

Относно радиестезията, пак ще повторя, това е диагностичен метод и всеки може и у дома да се научи да борави с махало, но ако иска да я прилага, трябва да се усъвършенства. В тази връзка искам да кажа, че сега има рехабилитационни центрове, но в тях трябва да практикуват хора, които имат енергията и желанието да работят. Те трябва да се научат да разпознават състоянието, да вкарват тази енергия, за да помагат на хората.

– Вие изготвяте и билкови извлеци – какви са те?

– Да, давал съм и рецепти за билкови извлеци на хората, но искам да изтъкна, че ако нервът е запушен, защипан, колкото и билки да пие човекът, няма да се излекува. Затова, първо – наместване, т.е. да се направи място, а след това може да се чисти с билки, дори с химия. Разработил съм 3 вида мехлеми, които са за разширени вени, за гъбички, за рани, за екземи, за псориазис също. Имам разработени рецепти, които мога да предложа на хората.

– А какво е мястото на вярата в терапията?

– Ако човек не вярва, той не се отпуска и няма как да влезе енергията. Тя не влиза там, където не я желаят. Насилието, ако мога така да го кажа, или натиска го извършвам аз, за да навлезе енергията. Да, тя влиза чрез мен, но само ако човекът я иска. Аз усещам такива хора и на тях няма как да помогна, дори с радиестезичното махало мога да премеря колко е доброто в него и колко злото. Бог не отива при този, който не го повика – толкова е лесно и елементарно. Но ни е много трудно заради егото.

– Защо егото пречи да бъдем лекувани? 

– Егото и суетата си остават тук, на земята, горе отиват другите неща, душата ги събира после и си тръгва с тях. В тази връзка ще препоръчам една лесна методика за прошката. Лягаш на леглото, преплиташ 3 пъти ръцете една през друга, без да ги докосваш, поемаш въздух, издишваш и казваш следното: “Простил съм на всички за всичко и на себе си дори”. Това се повтаря, докато започнеш да се прозяваш. Но пак го повтаряш и повтаряш, защото така чистиш от себе си това, което ти тежи. И като спреш да се прозяваш, пак правиш 3 пъти кръг пред себе си с ръцете и вече се оставяш за 5-10 минути в покой. Тогава се чувстваш отпуснат и по-работоспособен.

Можеш да изречеш и други думички например: “Не съм гневен нито на себе си, нито на другите”. Толкова е лесно и елементарно. Така се хармонизират тялото и духът. Хората обичат простичките неща, защото са много забързани. А този метод на прошката не отнема време, но прави много полезни неща. Божественото се връща в теб, освобождава те от стреса. Ефективно е, помага много.

– Какво още ще препоръчате на нашите читатели?

– На първо място, да обръщат внимание на здравето си. Да са усмихнати, защото в днешния ден сякаш тези усмивки са закърнели. Да има любов във всеки. Но как да има любов, като всеки е в стрес? Как да е щастлив човек, като около него са нещастни? Все риторични въпроси. Вижте, ние сме стадни животни, обменяме енергия между себе си. Енергийната зона на човек е около 8 метра най-малко. Още старите хора са се пазили от енергийните паразити, от енергийните вампири, от лоши очи и прочее. Това е факт. Питате ме за егото. Суетата и егото ни мачкат, трябва да го осъзнаем. Но е трудно, в егото е закодирана сричката “аз, аз, аз”. Да, ама без нас този “аз” е нищо. Хората едно време са намирали начин да игнорират това его, да го счупят…

Това е истината, като си я кажем, нещата ще потръгнат. Много банално, но, ако си я кажем тази истина, ще станем по-добри, или по-скоро и по-точно е да се каже – да започнем да уважаваме другите. Трябва в тази наша държава да се изградят някакви правила, ако щете закони. Трябва да си определим как в съвременния свят да отглеждаме децата си. Нужни са умни и качествени хора, психолози, които да развиват всичко това.

Не е толкова трудно, дори е лесно, но ние сякаш сме избрали най-трудния път, държим се като мазохисти. И още нещо накрая. Повярвайте, думите са много силно нещо, от тях може да боли. В този смисъл ще кажа колко важно е баенето, което едно време бабите са практикували. Ами те така са лекували. Да знаете, баенето е битка с болестта. Това не е магия, магията нарушава, а баенето се бори с болестите.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Аз съм на 54 и току що разбрах, че рендето има скрита функция! Добре че е дъщерята да ме открехне
Next: Родители изпращат бременната си дъщеря в психиатрична клиника-Причината е шокираща!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.