Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Наш чакръкчия прави чудеса: Лекува дископатия, рак, ишиас, плексити и шипове
  • Новини

Наш чакръкчия прави чудеса: Лекува дископатия, рак, ишиас, плексити и шипове

Иван Димитров Пешев август 28, 2023
cashasheatt.png

“Усъвършенствал съм моите лечебни методи спрямо състоянието на хората в днешно време, които са доста по-статични и обездвижени“. Това каза пред репортер на в. “Доктор” народният лечител Георги Борисов – чакръкчия, който практикува също така и радиестезия, и билколечение. Какви заболявания повлиява най-добре народният лечител от Благоевград и какъв е ефектът от терапията вижте в разговора с Георги Борисов.

– Г-н Борисов, откога прилагате тази древна практика чакръкчийство? Кое е характерното за нея?

– Вече 12 години прилагам чакръкчийство и други методики също. Наскоро открих център “Бъдете здрави”, за да съм коректен с хората. Чакръкчийството е много древна традиция и дано продължи да се развива, въпреки че е труден занаят. И много енергоизтощаващ. Защото, за да помогнеш на човека, трябва да му дадеш енергия, а не ток от някакъв апарат. Но, за съжаление, не всеки е готов да отдава от собствената си енергия. Лечебната енергия е тази, която идва от ръцете на лечителя. И тази енергия трябва по-бавно и по-нежно да навлиза в тялото, за да се лекува организмът.

Енергията, както казах, е важна, но важно е и знанието, защото този, който лекува човешкото тяло и организъм, трябва да го има това познание. Уж сме еднакви, а всъщност сме много различни. Например в моята специалност – на едни прешлените са по-дълги, на други са по-сплескани, на трети са деформирани, в т.ч. и ставите. Шиповете, ако щете, са различни, захващанията са различни, износванията…

Искам да кажа, че чакръкчийството не всеки може да го практикува, по-древно и неусъвършенствано е. Аз моите методи съм ги усъвършенствал спрямо сегашното състояние на хората, защото те са много по-статични вече, не се движат достатъчно. Освен това не си обръщат внимание навреме. Много от тях идват, когато са атрофирали всички мускули.

– А какъв е ефектът от чакръкчийство, съчетано с енергия?

– Като натиснеш шиповете, трябва да се пукне и да стигнеш до пукнатината, за да вкараш енергията. Така зареждаш нерва отвътре. И той вече се надува и пръска шипа отвътре. В повечето случаи шиповете се лекуват успешно, дископатиите също не са трудни, по-сложни са дисковите хернии. Аз лекувам моите пациенти през 7 дни, това е важно да го знаят хората – за три седмици. По-скоро – помагам, ние помагане, не лекуваме. Те идват през 7 дни и се вижда как се повлияват. Ако не се повлиява човек, значи не е дошло времето, това го преценявам и с помощта на радиестезичното махало.

Радиестезията е стар диагностичен метод. И в някои случаи, когато не усещам и не напипвам болното място, радиестезията ми е първият помощник. Махалото ми подсказва къде например е дископатията. Аз споменах, че моите пациенти идват 3 пъти поне, през 7 дни, но искам да го обясня по-подробно. Всичко, което е божествено, е на числото 21.

Нервната система помни 21 дни предишното, старото положение, затова правим лечението през 7 дни, за да може тя да види новото и да се преструктурира и презареди. Но аз трябва да мога да стигна до нерва, а чакръкчийството си е силов метод. Ако човекът го боли много, значи още не е дошло времето да се намества.

Относно радиестезията, пак ще повторя, това е диагностичен метод и всеки може и у дома да се научи да борави с махало, но ако иска да я прилага, трябва да се усъвършенства. В тази връзка искам да кажа, че сега има рехабилитационни центрове, но в тях трябва да практикуват хора, които имат енергията и желанието да работят. Те трябва да се научат да разпознават състоянието, да вкарват тази енергия, за да помагат на хората.

– Вие изготвяте и билкови извлеци – какви са те?

– Да, давал съм и рецепти за билкови извлеци на хората, но искам да изтъкна, че ако нервът е запушен, защипан, колкото и билки да пие човекът, няма да се излекува. Затова, първо – наместване, т.е. да се направи място, а след това може да се чисти с билки, дори с химия. Разработил съм 3 вида мехлеми, които са за разширени вени, за гъбички, за рани, за екземи, за псориазис също. Имам разработени рецепти, които мога да предложа на хората.

– А какво е мястото на вярата в терапията?

– Ако човек не вярва, той не се отпуска и няма как да влезе енергията. Тя не влиза там, където не я желаят. Насилието, ако мога така да го кажа, или натиска го извършвам аз, за да навлезе енергията. Да, тя влиза чрез мен, но само ако човекът я иска. Аз усещам такива хора и на тях няма как да помогна, дори с радиестезичното махало мога да премеря колко е доброто в него и колко злото. Бог не отива при този, който не го повика – толкова е лесно и елементарно. Но ни е много трудно заради егото.

– Защо егото пречи да бъдем лекувани?

– Егото и суетата си остават тук, на земята, горе отиват другите неща, душата ги събира после и си тръгва с тях. В тази връзка ще препоръчам една лесна методика за прошката. Лягаш на леглото, преплиташ 3 пъти ръцете една през друга, без да ги докосваш, поемаш въздух, издишваш и казваш следното: “Простил съм на всички за всичко и на себе си дори”. Това се повтаря, докато започнеш да се прозяваш. Но пак го повтаряш и повтаряш, защото така чистиш от себе си това, което ти тежи. И като спреш да се прозяваш, пак правиш 3 пъти кръг пред себе си с ръцете и вече се оставяш за 5-10 минути в покой. Тогава се чувстваш отпуснат и по-работоспособен.

Можеш да изречеш и други думички например: “Не съм гневен нито на себе си, нито на другите”. Толкова е лесно и елементарно. Така се хармонизират тялото и духът. Хората обичат простичките неща, защото са много забързани. А този метод на прошката не отнема време, но прави много полезни неща. Божественото се връща в теб, освобождава те от стреса. Ефективно е, помага много.

– Какво още ще препоръчате на нашите читатели?

– На първо място, да обръщат внимание на здравето си. Да са усмихнати, защото в днешния ден сякаш тези усмивки са закърнели. Да има любов във всеки. Но как да има любов, като всеки е в стрес? Как да е щастлив човек, като около него са нещастни? Все риторични въпроси. Вижте, ние сме стадни животни, обменяме енергия между себе си. Енергийната зона на човек е около 8 метра най-малко. Още старите хора са се пазили от енергийните паразити, от енергийните вампири, от лоши очи и прочее. Това е факт. Питате ме за егото. Суетата и егото ни мачкат, трябва да го осъзнаем. Но е трудно, в егото е закодирана сричката “аз, аз, аз”. Да, ама без нас този “аз” е нищо. Хората едно време са намирали начин да игнорират това его, да го счупят…

Това е истината, като си я кажем, нещата ще потръгнат. Много банално, но, ако си я кажем тази истина, ще станем по-добри, или по-скоро и по-точно е да се каже – да започнем да уважаваме другите. Трябва в тази наша държава да се изградят някакви правила, ако щете закони. Трябва да си определим как в съвременния свят да отглеждаме децата си. Нужни са умни и качествени хора, психолози, които да развиват всичко това.

Не е толкова трудно, дори е лесно, но ние сякаш сме избрали най-трудния път, държим се като мазохисти. И още нещо накрая. Повярвайте, думите са много силно нещо, от тях може да боли. В този смисъл ще кажа колко важно е баенето, което едно време бабите са практикували. Ами те така са лекували. Да знаете, баенето е битка с болестта. Това не е магия, магията нарушава, а баенето се бори с болестите.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Страшна трагедия до Бургас: Шофьор уби дете, роднините пребиха до смърт шофьора
Next: Спортният министър развъртя метлата! Тотото с нов шеф, уволнени са и

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.