Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Наш чакръкчия прави чудеса: Лекува дископатия, ишиас, плексити и шипове
  • Новини

Наш чакръкчия прави чудеса: Лекува дископатия, ишиас, плексити и шипове

Иван Димитров Пешев октомври 31, 2023
sdfgsdfgrdfbghfghtrh.png

“Усъвършенствал съм моите лечебни методи спрямо състоянието на хората в днешно време, които са доста по-статични и обездвижени“. Това каза пред репортер на в. “Доктор” народният лечител Георги Борисов – чакръкчия, който практикува също така и радиестезия, и билколечение. Какви заболявания повлиява най-добре народният лечител от Благоевград и какъв е ефектът от терапията вижте в разговора с Георги Борисов.

– Г-н Борисов, откога прилагате тази древна практика чакръкчийство? Кое е характерното за нея?

– Вече 12 години прилагам чакръкчийство и други методики също. Наскоро открих център “Бъдете здрави”, за да съм коректен с хората. Чакръкчийството е много древна традиция и дано продължи да се развива, въпреки че е труден занаят. И много енергоизтощаващ. Защото, за да помогнеш на човека, трябва да му дадеш енергия, а не ток от някакъв апарат. Но, за съжаление, не всеки е готов да отдава от собствената си енергия. Лечебната енергия е тази, която идва от ръцете на лечителя. И тази енергия трябва по-бавно и по-нежно да навлиза в тялото, за да се лекува организмът.

Енергията, както казах, е важна, но важно е и знанието, защото този, който лекува човешкото тяло и организъм, трябва да го има това познание. Уж сме еднакви, а всъщност сме много различни. Например в моята специалност – на едни прешлените са по-дълги, на други са по-сплескани, на трети са деформирани, в т.ч. и ставите. Шиповете, ако щете, са различни, захващанията са различни, износванията…

Искам да кажа, че чакръкчийството не всеки може да го практикува, по-древно и неусъвършенствано е. Аз моите методи съм ги усъвършенствал спрямо сегашното състояние на хората, защото те са много по-статични вече, не се движат достатъчно. Освен това не си обръщат внимание навреме. Много от тях идват, когато са атрофирали всички мускули.

– А какъв е ефектът от чакръкчийство, съчетано с енергия?

– Като натиснеш шиповете, трябва да се пукне и да стигнеш до пукнатината, за да вкараш енергията. Така зареждаш нерва отвътре. И той вече се надува и пръска шипа отвътре. В повечето случаи шиповете се лекуват успешно, дископатиите също не са трудни, по-сложни са дисковите хернии. Аз лекувам моите пациенти през 7 дни, това е важно да го знаят хората – за три седмици. По-скоро – помагам, ние помагане, не лекуваме. Те идват през 7 дни и се вижда как се повлияват. Ако не се повлиява човек, значи не е дошло времето, това го преценявам и с помощта на радиестезичното махало.

Радиестезията е стар диагностичен метод. И в някои случаи, когато не усещам и не напипвам болното място, радиестезията ми е първият помощник. Махалото ми подсказва къде например е дископатията. Аз споменах, че моите пациенти идват 3 пъти поне, през 7 дни, но искам да го обясня по-подробно. Всичко, което е божествено, е на числото 21.

Нервната система помни 21 дни предишното, старото положение, затова правим лечението през 7 дни, за да може тя да види новото и да се преструктурира и презареди. Но аз трябва да мога да стигна до нерва, а чакръкчийството си е силов метод. Ако човекът го боли много, значи още не е дошло времето да се намества.

Относно радиестезията, пак ще повторя, това е диагностичен метод и всеки може и у дома да се научи да борави с махало, но ако иска да я прилага, трябва да се усъвършенства. В тази връзка искам да кажа, че сега има рехабилитационни центрове, но в тях трябва да практикуват хора, които имат енергията и желанието да работят. Те трябва да се научат да разпознават състоянието, да вкарват тази енергия, за да помагат на хората.

Георги Борисов извършва лечебен сеанс

– Вие изготвяте и билкови извлеци – какви са те?

– Да, давал съм и рецепти за билкови извлеци на хората, но искам да изтъкна, че ако нервът е запушен, защипан, колкото и билки да пие човекът, няма да се излекува. Затова, първо – наместване, т.е. да се направи място, а след това може да се чисти с билки, дори с химия. Разработил съм 3 вида мехлеми, които са за разширени вени, за гъбички, за рани, за екземи, за псориазис също. Имам разработени рецепти, които мога да предложа на хората.

– А какво е мястото на вярата в терапията?

– Ако човек не вярва, той не се отпуска и няма как да влезе енергията. Тя не влиза там, където не я желаят. Насилието, ако мога така да го кажа, или натиска го извършвам аз, за да навлезе енергията. Да, тя влиза чрез мен, но само ако човекът я иска. Аз усещам такива хора и на тях няма как да помогна, дори с радиестезичното махало мога да премеря колко е доброто в него и колко злото. Бог не отива при този, който не го повика – толкова е лесно и елементарно. Но ни е много трудно заради егото.

– Защо егото пречи да бъдем лекувани?

– Егото и суетата си остават тук, на земята, горе отиват другите неща, душата ги събира после и си тръгва с тях. В тази връзка ще препоръчам една лесна методика за прошката. Лягаш на леглото, преплиташ 3 пъти ръцете една през друга, без да ги докосваш, поемаш въздух, издишваш и казваш следното: “Простил съм на всички за всичко и на себе си дори”. Това се повтаря, докато започнеш да се прозяваш. Но пак го повтаряш и повтаряш, защото така чистиш от себе си това, което ти тежи. И като спреш да се прозяваш, пак правиш 3 пъти кръг пред себе си с ръцете и вече се оставяш за 5-10 минути в покой. Тогава се чувстваш отпуснат и по-работоспособен.

Можеш да изречеш и други думички например: “Не съм гневен нито на себе си, нито на другите”. Толкова е лесно и елементарно. Така се хармонизират тялото и духът. Хората обичат простичките неща, защото са много забързани. А този метод на прошката не отнема време, но прави много полезни неща. Божественото се връща в теб, освобождава те от стреса. Ефективно е, помага много.

– Какво още ще препоръчате на нашите читатели?

– На първо място, да обръщат внимание на здравето си. Да са усмихнати, защото в днешния ден сякаш тези усмивки са закърнели. Да има любов във всеки. Но как да има любов, като всеки е в стрес? Как да е щастлив човек, като около него са нещастни? Все риторични въпроси. Вижте, ние сме стадни животни, обменяме енергия между себе си. Енергийната зона на човек е около 8 метра най-малко. Още старите хора са се пазили от енергийните паразити, от енергийните вампири, от лоши очи и прочее. Това е факт. Питате ме за егото. Суетата и егото ни мачкат, трябва да го осъзнаем. Но е трудно, в егото е закодирана сричката “аз, аз, аз”. Да, ама без нас този “аз” е нищо. Хората едно време са намирали начин да игнорират това его, да го счупят…

Това е истината, като си я кажем, нещата ще потръгнат. Много банално, но, ако си я кажем тази истина, ще станем по-добри, или по-скоро и по-точно е да се каже – да започнем да уважаваме другите. Трябва в тази наша държава да се изградят някакви правила, ако щете закони. Трябва да си определим как в съвременния свят да отглеждаме децата си. Нужни са умни и качествени хора, психолози, които да развиват всичко това.

Не е толкова трудно, дори е лесно, но ние сякаш сме избрали най-трудния път, държим се като мазохисти. И още нещо накрая. Повярвайте, думите са много силно нещо, от тях може да боли. В този смисъл ще кажа колко важно е баенето, което едно време бабите са практикували. Ами те така са лекували. Да знаете, баенето е битка с болестта. Това не е магия, магията нарушава, а баенето се бори с болестите.

Яна БОЯДЖИЕВА

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето ги 8-те заръки на Ванга, които викат здравето и големия късмет
Next: Кой ще вземе Хекимян на работа сега на 30 бона заплата?

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.