Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Наш чакръкчия прави чудеса: Лекува дископатия, ишиас, плексити и шипове
  • Новини

Наш чакръкчия прави чудеса: Лекува дископатия, ишиас, плексити и шипове

Иван Димитров Пешев февруари 13, 2024
asdvdskfvksdfkbkfbf.png

“Усъвършенствал съм моите лечебни методи спрямо състоянието на хората в днешно време, които са доста по-статични и обездвижени“. Това каза пред репортер на в. “Доктор” народният лечител Георги Борисов – чакръкчия, който практикува също така и радиестезия, и билколечение. Какви заболявания повлиява най-добре народният лечител от Благоевград и какъв е ефектът от терапията вижте в разговора с Георги Борисов.

 

– Г-н Борисов, откога прилагате тази древна практика чакръкчийство? Кое е характерното за нея?

– Вече 12 години прилагам чакръкчийство и други методики също. Наскоро открих център “Бъдете здрави”, за да съм коректен с хората. Чакръкчийството е много древна традиция и дано продължи да се развива, въпреки че е труден занаят. И много енергоизтощаващ. Защото, за да помогнеш на човека, трябва да му дадеш енергия, а не ток от някакъв апарат. Но, за съжаление, не всеки е готов да отдава от собствената си енергия. Лечебната енергия е тази, която идва от ръцете на лечителя. И тази енергия трябва по-бавно и по-нежно да навлиза в тялото, за да се лекува организмът.

Енергията, както казах, е важна, но важно е и знанието, защото този, който лекува човешкото тяло и организъм, трябва да го има това познание. Уж сме еднакви, а всъщност сме много различни. Например в моята специалност – на едни прешлените са по-дълги, на други са по-сплескани, на трети са деформирани, в т.ч. и ставите. Шиповете, ако щете, са различни, захващанията са различни, износванията…

Искам да кажа, че чакръкчийството не всеки може да го практикува, по-древно и неусъвършенствано е. Аз моите методи съм ги усъвършенствал спрямо сегашното състояние на хората, защото те са много по-статични вече, не се движат достатъчно. Освен това не си обръщат внимание навреме. Много от тях идват, когато са атрофирали всички мускули.

– А какъв е ефектът от чакръкчийство, съчетано с енергия? 

– Като натиснеш шиповете, трябва да се пукне и да стигнеш до пукнатината, за да вкараш енергията. Така зареждаш нерва отвътре. И той вече се надува и пръска шипа отвътре. В повечето случаи шиповете се лекуват успешно, дископатиите също не са трудни, по-сложни са дисковите хернии. Аз лекувам моите пациенти през 7 дни, това е важно да го знаят хората – за три седмици. По-скоро – помагам, ние помагане, не лекуваме. Те идват през 7 дни и се вижда как се повлияват. Ако не се повлиява човек, значи не е дошло времето, това го преценявам и с помощта на радиестезичното махало.

Радиестезията е стар диагностичен метод. И в някои случаи, когато не усещам и не напипвам болното място, радиестезията ми е първият помощник. Махалото ми подсказва къде например е дископатията. Аз споменах, че моите пациенти идват 3 пъти поне, през 7 дни, но искам да го обясня по-подробно. Всичко, което е божествено, е на числото 21.

Нервната система помни 21 дни предишното, старото положение, затова правим лечението през 7 дни, за да може тя да види новото и да се преструктурира и презареди. Но аз трябва да мога да стигна до нерва, а чакръкчийството си е силов метод. Ако човекът го боли много, значи още не е дошло времето да се намества.

Относно радиестезията, пак ще повторя, това е диагностичен метод и всеки може и у дома да се научи да борави с махало, но ако иска да я прилага, трябва да се усъвършенства. В тази връзка искам да кажа, че сега има рехабилитационни центрове, но в тях трябва да практикуват хора, които имат енергията и желанието да работят. Те трябва да се научат да разпознават състоянието, да вкарват тази енергия, за да помагат на хората.

 

– Вие изготвяте и билкови извлеци – какви са те?

– Да, давал съм и рецепти за билкови извлеци на хората, но искам да изтъкна, че ако нервът е запушен, защипан, колкото и билки да пие човекът, няма да се излекува. Затова, първо – наместване, т.е. да се направи място, а след това може да се чисти с билки, дори с химия. Разработил съм 3 вида мехлеми, които са за разширени вени, за гъбички, за рани, за екземи, за псориазис също. Имам разработени рецепти, които мога да предложа на хората.

– А какво е мястото на вярата в терапията?

– Ако човек не вярва, той не се отпуска и няма как да влезе енергията. Тя не влиза там, където не я желаят. Насилието, ако мога така да го кажа, или натиска го извършвам аз, за да навлезе енергията. Да, тя влиза чрез мен, но само ако човекът я иска. Аз усещам такива хора и на тях няма как да помогна, дори с радиестезичното махало мога да премеря колко е доброто в него и колко злото. Бог не отива при този, който не го повика – толкова е лесно и елементарно. Но ни е много трудно заради егото.

– Защо егото пречи да бъдем лекувани? 

– Егото и суетата си остават тук, на земята, горе отиват другите неща, душата ги събира после и си тръгва с тях. В тази връзка ще препоръчам една лесна методика за прошката. Лягаш на леглото, преплиташ 3 пъти ръцете една през друга, без да ги докосваш, поемаш въздух, издишваш и казваш следното: “Простил съм на всички за всичко и на себе си дори”. Това се повтаря, докато започнеш да се прозяваш. Но пак го повтаряш и повтаряш, защото така чистиш от себе си това, което ти тежи. И като спреш да се прозяваш, пак правиш 3 пъти кръг пред себе си с ръцете и вече се оставяш за 5-10 минути в покой. Тогава се чувстваш отпуснат и по-работоспособен.

Можеш да изречеш и други думички например: “Не съм гневен нито на себе си, нито на другите”. Толкова е лесно и елементарно. Така се хармонизират тялото и духът. Хората обичат простичките неща, защото са много забързани. А този метод на прошката не отнема време, но прави много полезни неща. Божественото се връща в теб, освобождава те от стреса. Ефективно е, помага много.

– Какво още ще препоръчате на нашите читатели?

– На първо място, да обръщат внимание на здравето си. Да са усмихнати, защото в днешния ден сякаш тези усмивки са закърнели. Да има любов във всеки. Но как да има любов, като всеки е в стрес? Как да е щастлив човек, като около него са нещастни? Все риторични въпроси. Вижте, ние сме стадни животни, обменяме енергия между себе си. Енергийната зона на човек е около 8 метра най-малко. Още старите хора са се пазили от енергийните паразити, от енергийните вампири, от лоши очи и прочее. Това е факт. Питате ме за егото. Суетата и егото ни мачкат, трябва да го осъзнаем. Но е трудно, в егото е закодирана сричката “аз, аз, аз”. Да, ама без нас този “аз” е нищо. Хората едно време са намирали начин да игнорират това его, да го счупят…

Това е истината, като си я кажем, нещата ще потръгнат. Много банално, но, ако си я кажем тази истина, ще станем по-добри, или по-скоро и по-точно е да се каже – да започнем да уважаваме другите. Трябва в тази наша държава да се изградят някакви правила, ако щете закони. Трябва да си определим как в съвременния свят да отглеждаме децата си. Нужни са умни и качествени хора, психолози, които да развиват всичко това.

Не е толкова трудно, дори е лесно, но ние сякаш сме избрали най-трудния път, държим се като мазохисти. И още нещо накрая. Повярвайте, думите са много силно нещо, от тях може да боли. В този смисъл ще кажа колко важно е баенето, което едно време бабите са практикували. Ами те така са лекували. Да знаете, баенето е битка с болестта. Това не е магия, магията нарушава, а баенето се бори с болестите.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: БНБ реши: Така ще изглеждат българските евромонети
Next: Вече не редя и не навивам корите, намерих цаката на вкусната баница

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.