Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • На АМ Тракия е ад! Шофьори са в капан, чужди автомобили яко газят закона
  • Новини

На АМ Тракия е ад! Шофьори са в капан, чужди автомобили яко газят закона

Иван Димитров Пешев август 15, 2022
amtakrairiqrq.jpg

За брутално задръстване на АМ „Тракия“ съобщава Plovdiv24.bg. То се е образувало около 125-ия километър на магистралата в посока София. Причината – ремонтни дейности в участъка.

Междувременно в социалната мрежа фейсбук бяха публикувани няколко клипа, на които се виждат автомобили с чужди регистрационни номера, които газят закона, минавайки по аварийната лента за по-бързо.

„Тези гастарбайтери в Австрия надали ще посмеят дори да се покажат в аварийната лента, ама тука нали е разграден двор и всеки си прави каквото иска. Органите на реда са пълни дебили, на такива критични участъци ще направя държавата банка Антинари.

Пускам два патрула с цивилни коли и по 1000, 2000, 3000 лева печатница. Но органа на реда никога не е там, където трябва да е, никога!“, коментира ситуацията гневен шофьор.

Още инциденти:

След тежкия инцидент със сръбски автобус с деца на магистрала „Тракия“ в неделя привечер в Университетската болница в Стара Загора бяха настанени 14 души. От тях двама са възрастни, 12 са деца. Като цяло състоянието на децата е стабилно, с изключение на две от тях, които бяха транспортирани към София и вече са приети в „Неврохирургия“ в болница „Пирогов“. Това съобщи служебният министър на здравеопазването д-р Асен Меджидиев.

Тежка катастрофа на магистрала „Тракия“ с автобус, превозващ деца (СНИМКИ)

По-рано от Стара Загора, където министърът е от вчера вечерта, за да следи на място ситуацията, обясни за състоянието на най-тежко ранените и защо се налага транспортирането им до София.

„Едното дете, което беше в по-тежко състояние вчера и за което имахме големи притеснения, е стабилизирано хемодинамично, контактно, адекватно, в пълно съзнание е. Ще се наложат оперативни интервенции и затова с екип ще пътува за София, за Детската хирургия. Другото дете, което беше с травматичен шок и травма на горен крайник, от сутринта е в малко по-различно и тежко състояние. Затова след уговорка с неврохирирзи от София също се привежда към Детска неврохирургия на „Пирогов“, каза Меджидиев.

Останалите деца са добре, възрастните също са в добро състояние.

„С изключение на един от възрастните пътници, на който е ампутиран крайникът, но той е в стабилно състояние. Другият пострадал също е в стабилно състояние“, посочи още служебният министър и допълни, че на този етап няма никой с опасност за живота, но все пак ситуацията е динамична.

Създава се организация линейки да откарат до границата децата и и възрастните, които са добре, откъдето ще бъдат поети от сръбските власти. Психолог вече разговаря с тези, които са настанени в хотел в Стара Загора. Клиничен психолог на болницата обръща внимание на настанените в лечебното заведение.

Министърът благодари на всички обикновени хора, които вчера са спрели на магистралата, за да помагат на място с каквото могат.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: От ГЕРБ изправиха косите на народа с данни на НСИ за поразиите на Промяната: Страшно е
Next: Когато победителката в конкурса за красота свали грима си, съдиите паднаха от изненада

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.