Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • На Благовещение изненадващо цъфна рядко цвете в България
  • Новини

На Благовещение изненадващо цъфна рядко цвете в България

Иван Димитров Пешев март 26, 2024
acsdvcdsavsdfbfbfdnhg.png

По центъра на областния град има и други дървета магнолии, но само тази пред Община Плевен разцъфтя с прекрасни бели цветове точно на Благовещение.

Магнолия (Magnolia) е род покритосеменни растения от семейство Магнолиеви (Magnoliaceae).

Включва около 210 вида, разпространени в Източна и Югоизточна Азия и Америка. В България се среща само като парково дърво в по-топлите места. Много видове и хибриди магнолия се отглеждат като декоративни растения по целия свят.

Открояват се два основни вида магнолия:

  • Широколистна, която цъфти през пролетта преди появата на листата.
  • Вечнозелена, цъфтяща през лятото с големи съцветия във формата на лале, достигащи до 25 см в диаметър.

Трябва да знаете, че вечнозелените магнолии достигат височина до 20 метра, за това е добре да се засяват в големи паркове и градини, далече от къщите. От друга страна широколистната магнолия е със значително по-малки размери – около 5 метра височина и могат да се отглеждат дори и в малки дворни пространства.

  • Soulangeana  – най-популярният вид магнолия, отличаваща се с ароматни цветчета и красива зеленина през лятото;
  • Betty – малка магнолия, достигаща до 4 метра височина; цъфти с устойчиви розови цветчета;
  • Royal Crown – цъфти в големи съцветия в розово-бял цвят в сърцевината и интензивно розов отстрани;
  • Jane – Наподобява разцъфнала лилия, отрупва се с малки цветчета в наситено розово, преливащо в по-светло към сърцевината;
  • Stellata – цъфти с бели цветчета, във формата на звездички, изключително красив сорт магнолия

Дърво магнолия ще откриете в почти всеки градинарски магазин. Обикновено се предлагат в саксия, достигнали височина от 50 до 80 см, като цената им зависи от сорта. Започва от 20 и достига до 35 лв.

Магнолията предпочита слънчеви или полусенчести места, а почвата трябва да бъде богата и хладна. Най-доброто време за засаждане на магнолия е през ранните есенни дни, защото точно преди началото на зимата ще се вкорени успешно и до пролетта ще се е възстановила напълно. Вечнозелената магнолия се засажда през пролетта. Ако все пак решите да засаждате през зимата, не е фатално. Необходимо е да предпазите дръвчето от замръзване и да изберете място, което не е нито твърде влажно през зимните месеци, нито твърде горещо през лятото.

Магнолията обича редовното поливане, особено през пролетта и в горещите дни. След засаждането мулчирайте около корена с професионален мулч от магазина или ако не ви се дават пари използвайте дървесни стърготини или борови иглички. Това се прави за да се задържа повече влага в корените и за да предотврати появата на плевели

Широколистната магнолия расте умерено, нито прекалено бързо, нито прекалено бавно. За да достигне пълният си размер ще отнеме няколко години. Можете да ускорите растежа и като добавяте редовно специално разработена тор за цъфтящи растения.

Относно поддръжката – широколистните сортове се поддържат лесно и са устойчиви на заболявания. Все пак за да отгледате красиво и отрупано с цветове дръвче е необходимо да спазвате следните съвети.

Мулчирайте – няма значение дали с градински или домашен мулч (люпилки, слама), по този начин запазвате влажността, хладността и киселинността на почвата, а магнолията обича и двете. Ако дръвчето не иска да цъфне, премахнете малко количество от пръста около корените му и я заменете с хедереална пръст (попитайте в най-близкият градинарски магазин).

Независимо от вида си, магнолията е разкошно дръвче, което изисква малко грижи и което ще краси двора ви години наред. Паразитите, които я атакуват са главно листни въшки или червени паяци, но те се срещат изключително рядко

Обикновено магнолията не изисква сериозно подрязване и не е проблем да го пропуснете. Трябва да знаете, че дървото магнолия се характеризира с естествената си корона, за това е важно да я запазите и да избягвате появата на небалансирано разположени клони.

Ако искате да балансирате короната и или да намалите височината, подходящ период е след като цъфтежа вече е преминал или през есента. Внимателно отстранявайте само сухите клони, както и тези които се небалансирани спрямо останалите.

Важно: В никакъв случай не подрязвайте магнолията през пролетта, защото няма да цъфне!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Проверете си пенсията по стаж и възраст в новия сайт на НОИ
Next: Огромна промяна на Капъкуле! Турция направи немислимото заради чудото за 300 милиона в Свиленград

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.