Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • На Благовещение изненадващо цъфна рядко цвете в България
  • Новини

На Благовещение изненадващо цъфна рядко цвете в България

Иван Димитров Пешев март 26, 2024
acsdvcdsavsdfbfbfdnhg.png

По центъра на областния град има и други дървета магнолии, но само тази пред Община Плевен разцъфтя с прекрасни бели цветове точно на Благовещение.

Магнолия (Magnolia) е род покритосеменни растения от семейство Магнолиеви (Magnoliaceae).

Включва около 210 вида, разпространени в Източна и Югоизточна Азия и Америка. В България се среща само като парково дърво в по-топлите места. Много видове и хибриди магнолия се отглеждат като декоративни растения по целия свят.

Открояват се два основни вида магнолия:

  • Широколистна, която цъфти през пролетта преди появата на листата.
  • Вечнозелена, цъфтяща през лятото с големи съцветия във формата на лале, достигащи до 25 см в диаметър.

Трябва да знаете, че вечнозелените магнолии достигат височина до 20 метра, за това е добре да се засяват в големи паркове и градини, далече от къщите. От друга страна широколистната магнолия е със значително по-малки размери – около 5 метра височина и могат да се отглеждат дори и в малки дворни пространства.

  • Soulangeana  – най-популярният вид магнолия, отличаваща се с ароматни цветчета и красива зеленина през лятото;
  • Betty – малка магнолия, достигаща до 4 метра височина; цъфти с устойчиви розови цветчета;
  • Royal Crown – цъфти в големи съцветия в розово-бял цвят в сърцевината и интензивно розов отстрани;
  • Jane – Наподобява разцъфнала лилия, отрупва се с малки цветчета в наситено розово, преливащо в по-светло към сърцевината;
  • Stellata – цъфти с бели цветчета, във формата на звездички, изключително красив сорт магнолия

Дърво магнолия ще откриете в почти всеки градинарски магазин. Обикновено се предлагат в саксия, достигнали височина от 50 до 80 см, като цената им зависи от сорта. Започва от 20 и достига до 35 лв.

Магнолията предпочита слънчеви или полусенчести места, а почвата трябва да бъде богата и хладна. Най-доброто време за засаждане на магнолия е през ранните есенни дни, защото точно преди началото на зимата ще се вкорени успешно и до пролетта ще се е възстановила напълно. Вечнозелената магнолия се засажда през пролетта. Ако все пак решите да засаждате през зимата, не е фатално. Необходимо е да предпазите дръвчето от замръзване и да изберете място, което не е нито твърде влажно през зимните месеци, нито твърде горещо през лятото.

Магнолията обича редовното поливане, особено през пролетта и в горещите дни. След засаждането мулчирайте около корена с професионален мулч от магазина или ако не ви се дават пари използвайте дървесни стърготини или борови иглички. Това се прави за да се задържа повече влага в корените и за да предотврати появата на плевели

Широколистната магнолия расте умерено, нито прекалено бързо, нито прекалено бавно. За да достигне пълният си размер ще отнеме няколко години. Можете да ускорите растежа и като добавяте редовно специално разработена тор за цъфтящи растения.

Относно поддръжката – широколистните сортове се поддържат лесно и са устойчиви на заболявания. Все пак за да отгледате красиво и отрупано с цветове дръвче е необходимо да спазвате следните съвети.

Мулчирайте – няма значение дали с градински или домашен мулч (люпилки, слама), по този начин запазвате влажността, хладността и киселинността на почвата, а магнолията обича и двете. Ако дръвчето не иска да цъфне, премахнете малко количество от пръста около корените му и я заменете с хедереална пръст (попитайте в най-близкият градинарски магазин).

Независимо от вида си, магнолията е разкошно дръвче, което изисква малко грижи и което ще краси двора ви години наред. Паразитите, които я атакуват са главно листни въшки или червени паяци, но те се срещат изключително рядко

Обикновено магнолията не изисква сериозно подрязване и не е проблем да го пропуснете. Трябва да знаете, че дървото магнолия се характеризира с естествената си корона, за това е важно да я запазите и да избягвате появата на небалансирано разположени клони.

Ако искате да балансирате короната и или да намалите височината, подходящ период е след като цъфтежа вече е преминал или през есента. Внимателно отстранявайте само сухите клони, както и тези които се небалансирани спрямо останалите.

Важно: В никакъв случай не подрязвайте магнолията през пролетта, защото няма да цъфне!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Проверете си пенсията по стаж и възраст в новия сайт на НОИ
Next: Огромна промяна на Капъкуле! Турция направи немислимото заради чудото за 300 милиона в Свиленград

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.