Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • На вниманието на политиците: Народът ще се вдигне и ще ви изчегърта
  • Новини

На вниманието на политиците: Народът ще се вдигне и ще ви изчегърта

Иван Димитров Пешев юни 27, 2022
naraodododpolitici.jpeg

Когато гръм удари, ехото няма да заглъхне. Тътенът ще стигне до народа, който се чуди как ще оцелее. Ще се вдигне той велик и още жив, готов да изчегътра даже един вдигнат пръст, израз на култура – коефициент – нула.

Дали срещу тези, които слязоха от планината Олимп, сякаш понесени на орлови криле? Искаха власт, получиха я и сега не знаят какво да правят с нея. Дали срещу чалга изпълнителя, който не се е показал, за да чуем „умните“ му изявления в политически аспект. Може би срещу псевдодемократите, които се люшкат ту наляво, ту надясно. При всички случаи изброените ще оспорват последното място на едни предстоящи избори, нежелани от тях.

Като гръм дойде решението да се разбие фалшиво стъкмената коалиция, не че не сме го очаквали. Може ли да управляват успешно, като се движат като кораб в мъгла, лишен от котвата си? Те не играят в един отбор, не работят в един екип, обединява ги единствено страхът да не загубят заветното място в парламента. А ние докога ще търпим тая „сган избрана“? Ще оживеят ли пак мъртвите площади?

Ако някой пита какво значи хаос, нека да надникне в нашата мила страна. Накъдето и да погледнеш – провал. Разбити улици и лампи, битова престъпност, сигнали за помощ – реация никаква, агресия срещу медици, пребити възрастни. Къде е полицията? Защо няма подходящи хора – охранители? Защо отговорните лица за спокойствието и сигурността на хората се спотайват? Показателно за неуспешното управление е „великото преселение“ на бежанците, което не е приключило, а ще се развива с нова сила в началото на учебната година. А цените на горивата, на хранителните стоки? Предложените мерки срещу кризата са повече вредни, отколкото полезни.

В усилията си да се покажат като носители на новото, на прогресивното предлагат безумни идеи, граничещи с лудост. Обръщам поглед към образованието. Кой малоумник излезе с идеята да има учебници за напреднали, умни деца?! А как ще ги отсеят, как ще кажат на родителите какви учебници да купят на детето си, да го определят отрано, че не е като другите?

Умува се кога да започва и свършва учебната година. Господа министри, не нарушавайте традицията, утвърдена още от Възраждането – 15 септември – начало, 24 май – край (за по- малките). Няма ли традиция, няма нация.

Същият хаос цари и в сферата на здравеопазването. Хората се объркаха как да си купят лекарства, как да се лекуват и къде.

Объркването е тотално. Как искаха да набавят тези 12 парламентаристи, за да просъществува сегашният парламент? С подкупи, с преговаряне и договаряне, с корупция и предателство им е стратегията, или ще надделее съзнанието, че е нужно време за нови закони?

Какво напрежение се изисква в безсмисления стремеж да успееш на всяка цена, както и непоносимото разочарование и покруса от неуспеха. Чудим се къде е изходът и спасението от всичко това. Надбягването със самия себе си е толкова примамливо, но и опасно. Човек не трябва да надхвърля ръста си, защото не знае трясъкът откъде и кога ще дойде и ще го срине.

Т. Михайлова, Добрич

източник: retro.bg

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Започна се! Прокуратурата подпука Лена Бриславова. Кой е следващият?
Next: Промяната е голяма! Засяга всеки българин! Апартаментът ти вече не е твой, ако не направиш това

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.