Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • На две места в България извира жива вода, която лекува редица болести
  • Новини

На две места в България извира жива вода, която лекува редица болести

Иван Димитров Пешев август 29, 2022
jvaisvaosoda.jpg

В близост до селата Вонеща вода и Леденик, разположени в област В. Търново, община В. Търново, е каптирана една от най-лековитите води не само у нас, но и в световен мащаб.

Нейният редукционно-окислителен потенциал определя стабилното й рН над 8, т.е. водата има ясно изразен алкален характер, което унищожава всякакви плесени и микроорганизми. Това наскоро бе потвърдено от хидро-специалиста по качествата на водите у нас Илийчо Илиев.

Преди употреба, водата, която има отлични вкус и мирис, се филтрира задължително и след нейното активиране се оказва напълно деминерализирана, без наличието на тежки метали, варовик и други микрокомпоненти, които биха влошили нейното качеството. Именно тези характеристики са й извоювали названието „жива вода“.

ПРАКТИКАТА Е ПОКАЗАЛА, ЧЕ ЖИВАТА ВОДА ИМА РАЗНОСТРАНЕН ЕФЕКТ ВЪРХУ ЧОВЕШКОТО ЗДРАВЕ И СЕ ЯВЯВА КАТО ЧУДЕН ДАР ЗА КОЗМЕТИКАТА; РЕДОВНОТО ПРАВЕНЕ НА МАСКИ С ТАЗИ ВОДА ДАВА НОВ ЖИВОТ НА КЛЕТКИТЕ В ПОЯВИЛИТЕ СЕ БРЪЧКИТЕ ПО ЛИЦЕТО И ТЕ СЕ ИЗГЛАЖДАТ.

Не изпускай тези оферти:

Но което е по-важно, тя оказва определено въздействие върху работата и тонуса на артериалната кръвоносна система, като регулира вътрешния просвет (отпушва стените на съдовете като изгаря „лошия холестерол“, при което кръвоносните съдове започват да функционират нормално и опасността от инсулти и инфаркти съществено намалява!

В допълнение, храните, приготвени с жива вода, стават по-вкусни и се развалят значително по-бавно! След тази заинтригуваща информация остава да ви обясним как да достигнете до високата 1 м каптажна тръба.

Село Вонеща вода носи наименованието си от миризливата минерална вода извираща там. Разположено е на около 28 км южно от Велико Търново на около 500 м надморска височина в подножието на Стара планина. Покрай селото минава международният път Е772, клас „В“, който е част от Европейската пътна мрежа, свързващ двете вече построени части на магистрала Хемус.

От Шемшево, което е право в югозападна посока от В. Търново – на около 30-ина км, през моста над река Янтра, се тръгва вдясно по поляната, за да се достигне до извора.

Друг вариант е да се тръгне от центъра на Леденик – на юг към Шемшево – и после вляво по поляната се достига до самия извор.

Впрочем, който и да от местните да попитате, ще получите подробни указания как да се доберете до „живата вода“, така че тръгвайте на път и напълнете бидоните – успех!

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ако имате тази монета в джоба си, то знайте, че е златна и струва 3755 лева
Next: Не Ви трябват врачки, гледачки или ходжи! Ето как да разберете дали сте урочасани само с 1 яйце

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.