Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • На живот и смърт: Видео запечата как петел и козел спасиха кокошка от ястреб
  • Новини

На живот и смърт: Видео запечата как петел и козел спасиха кокошка от ястреб

Иван Димитров Пешев септември 18, 2022
qstastastasb.jpg

Козел и петел спасиха кокошка от нападение на ястреб във ферма в нидерландската провинция Гелдерланд, съобщава New York Post.

В началото на септември 59-годишният фермер Яп Битс чува шумове в двора си за добитък. Оказало се, че ястреб е нападнал кокошка. Моментът е заснет на видеозапис от охранителна камера.

На кадрите се вижда как ястребът се спуска към жертвата и я грабва. Перата на кокошката се разпръскват във всички посоки.

Петелът веднага се втурва да спасява кокошката. Козел на име Бруин също се впуска в борбата. Той се приближава до ястреба и се опитва да го изплаши. В крайна сметка козелът и петелът спасяват кокошката, а ястребът отлита с празни лапи.

Не изпускай тези оферти:

В резултат на инцидента кокошката е получила леки наранявания. Според Битс, другите животни от фермата са се обединили около нея, за да може тя да се възстанови напълно.

„Бях толкова горд, че петелът и козелът се втурнаха да защитават нашата кокошка. С голямо облекчение видях, че тя е оцеляла“ казал е мъжът.

Холандецът е отбелязал, че това не е първият случай, в който обитателите на фермата преживяват подобна драма. Други кози и пуйки вече били спасявали кокошките му от хищници.

Записът на инцидента се разпространява в социалните мрежи и има повече от половин милион гледания. Потребителите го сравняват с класическите анимационни филми на Disney.

Превод и редакция: БЛИЦ

Още интересни статии:

Πoглeднeтe тoзи мъж e cъбиpaл плacтмacoви бyтилĸи цялa зимa, въпpeĸи, чe нeгoвитe cъceдитe мy ce cмeeли.

Toвa e eднa мнoгo пpиятнa cтaтия и eĸипa ни c paдocт я cпoдeля c Bac, нaшитe cĸъпи пoceтитeли.

Щe ce paдвaмe дa пpoчeтeм Bиe ĸaĸвo миcлитe, дaли тoвa ĸoeтo тoй e нaпpaвил Bи xapecвa. Πишeтe диpeĸтнo ĸoмeнтapи пoд caмaтa cтaтия, в coциaлнитe мpeжи.

Toй cъбpaл cpeднo 300 плacтмacoви бyтилĸи, и ĸaĸтo тoй cпoдeля caм тoвa e пoдxoдящ мaтepиaл зa пoвтopнa yпoтpeбa и мoжe дa пocлyжи зa мнoгo нeщa.

Eтo нaпpaвo щe гo цитиpaмe: „He caмo тoвa, чpeз пoвтopнoтo изпoлзвaнe нa плacтмacaтa, ниe oпaзвaмe oĸoлнaтa cpeдa, a и cпecтявaмe coбcтвeнитe cи пapи.“

Πoглeднeтe в cнимĸи, ĸaĸвo e нaпpaвил cъc cъбpaнитe плacтмacoви бyтилĸи

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 4 места в България, където се сбъдват всички мечти и желания
Next: Гледайте на живо от Поморие: Вчера връхлетя ураган, днес се развихри чудовищно торнадо!

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.