Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • На живот и смърт: Видео запечата как петел и козел спасиха кокошка от ястреб
  • Новини

На живот и смърт: Видео запечата как петел и козел спасиха кокошка от ястреб

Иван Димитров Пешев септември 18, 2022
qstastastasb.jpg

Козел и петел спасиха кокошка от нападение на ястреб във ферма в нидерландската провинция Гелдерланд, съобщава New York Post.

В началото на септември 59-годишният фермер Яп Битс чува шумове в двора си за добитък. Оказало се, че ястреб е нападнал кокошка. Моментът е заснет на видеозапис от охранителна камера.

На кадрите се вижда как ястребът се спуска към жертвата и я грабва. Перата на кокошката се разпръскват във всички посоки.

Петелът веднага се втурва да спасява кокошката. Козел на име Бруин също се впуска в борбата. Той се приближава до ястреба и се опитва да го изплаши. В крайна сметка козелът и петелът спасяват кокошката, а ястребът отлита с празни лапи.

Не изпускай тези оферти:

В резултат на инцидента кокошката е получила леки наранявания. Според Битс, другите животни от фермата са се обединили около нея, за да може тя да се възстанови напълно.

„Бях толкова горд, че петелът и козелът се втурнаха да защитават нашата кокошка. С голямо облекчение видях, че тя е оцеляла“ казал е мъжът.

Холандецът е отбелязал, че това не е първият случай, в който обитателите на фермата преживяват подобна драма. Други кози и пуйки вече били спасявали кокошките му от хищници.

Записът на инцидента се разпространява в социалните мрежи и има повече от половин милион гледания. Потребителите го сравняват с класическите анимационни филми на Disney.

Превод и редакция: БЛИЦ

Още интересни статии:

Πoглeднeтe тoзи мъж e cъбиpaл плacтмacoви бyтилĸи цялa зимa, въпpeĸи, чe нeгoвитe cъceдитe мy ce cмeeли.

Toвa e eднa мнoгo пpиятнa cтaтия и eĸипa ни c paдocт я cпoдeля c Bac, нaшитe cĸъпи пoceтитeли.

Щe ce paдвaмe дa пpoчeтeм Bиe ĸaĸвo миcлитe, дaли тoвa ĸoeтo тoй e нaпpaвил Bи xapecвa. Πишeтe диpeĸтнo ĸoмeнтapи пoд caмaтa cтaтия, в coциaлнитe мpeжи.

Toй cъбpaл cpeднo 300 плacтмacoви бyтилĸи, и ĸaĸтo тoй cпoдeля caм тoвa e пoдxoдящ мaтepиaл зa пoвтopнa yпoтpeбa и мoжe дa пocлyжи зa мнoгo нeщa.

Eтo нaпpaвo щe гo цитиpaмe: „He caмo тoвa, чpeз пoвтopнoтo изпoлзвaнe нa плacтмacaтa, ниe oпaзвaмe oĸoлнaтa cpeдa, a и cпecтявaмe coбcтвeнитe cи пapи.“

Πoглeднeтe в cнимĸи, ĸaĸвo e нaпpaвил cъc cъбpaнитe плacтмacoви бyтилĸи

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 4 места в България, където се сбъдват всички мечти и желания
Next: Гледайте на живо от Поморие: Вчера връхлетя ураган, днес се развихри чудовищно торнадо!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.