Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • На живо от Истанбул: Това, което се случи на преговорите между Украйна и Русия изуми цял свят, невероятен обрат
  • Новини

На живо от Истанбул: Това, което се случи на преговорите между Украйна и Русия изуми цял свят, невероятен обрат

Иван Димитров Пешев март 30, 2022
putainianzelen.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Преговорите между Украйна и Русия в Истанбул в двореца Долмабахче в Истанбул приключиха около 14.30 ч българско време. Съобщението, че те ще продължат и утре беше опровергано от турското външно министерство.

Украйна предложи на Русия неутрален статут в замяна на гаранции за сигурност. Неутралният статут на страната предвижда в нея да не бъдат разполагане чуждестранни военни база, поясниха от украинската делегация. Киев предлага на Русия нова система за гаранции за сигурност и провеждане на консултации за статута на анексирания полуостров Крим през следващите 15 години. Турция, Израел, Полша и Канада може да са страните, които ще бъдат гаранти за сигурността на Украйна.

За да има окончателно споразумение между Киев и Москва трябва да има пълен мир на цялата територия на страната, подчерта Михайло Подоляк – член на украинската делегация и съветник на президента Володимир Зеленски.

Той определи преговорите с руската страна в Турция като “трудни”.

“Безусловни гаранции за сигурност за Украйна, прекратяване на огъня, ефективни решения за хуманитарни коридори и хуманитарни конвои, спазване от страните на правилата и военните традиции. Трудни преговори за мир в нашата страна”, написа той в Туитър.

Украинските преговарящи подчертаха, че всички договорки между Киев и Москва ще бъдат подложени на референдум.

Главният преговарящ от руска страна Владимир Медински обяви провелите се преговори в Истанбул като конструктивни и съобщи, че предложенията на Украйна ще бъдат предадени на президента Владимир Путин.

Той посочи, че е постигнат напредък и добави, че двете страни могат да се споразумеят да направят съвместно изявление след настоящия кръг от преговори.

“В Истанбул Руската федерация получи ясно формулирана позиция от Украйна”, посочи Медински, добавяйки, че Русия ще предприеме “стъпки за деескалация на конфликта с Украйна”. Той подчерта, че намирането на компромис и бързата работа по постигане на споразумение е от съществено значение.

А един от заместник-министрите на отбраната на Русия съобщи, че Русия реши драстично да намали военната си активност около Киев и Чернигов, съобщи .

Медински също така каза, че среща между руския президент Владимир Путин и украинския президент Володимир Зеленски може да се случи “веднага щом бъде подготвено споразумението”, което трябва да е подписано от външните министри.

Преговорите между Украйна и Русия в Истанбул продължиха малко повече от 3 часа. Това бяха първите преговори лице в лице от близо три седмици, като Киев поиска прекратяване на огъня без да прави компромис с територията или суверенитета.

Украинска телевизия съобщи, че преговорите са започнали със “студено посрещане” и без ръкостискане между делегациите. Министърът на отбраната на Украйна Олексий Резников води представителите на страната си, начело на руската делегация е съветникът на Путин Владимир Медински. Ръкостискания имаше само с представители на домакините.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Всички затаиха дъх с надежда след преговорите в Истанбул, но от Белия дом ни поляха с ледения душ
Next: Мислехме, че само газът ще бъде с рубли! Вижте коварният ответен удар на Кремъл, световните пазари са в паника

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.