Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • На живо от кв. Смирленски в Пловдив, цял апартамент гори като факла, разбиват врати
  • Новини

На живо от кв. Смирленски в Пловдив, цял апартамент гори като факла, разбиват врати

Иван Димитров Пешев октомври 24, 2022
pojasjrjasjrasr.jpg

Десетки напуснаха домовете си

Пожар лумна в апартамент в Пловдив.

Пламъците са обхванали терасата на висок етаж в блок, намиращ в кв. „Смирненски“.

Неизправност в газова бутилка оставена на тераса е причината за пожара.

Не изпускай тези оферти:

Жители на квартала забелязали пламъци на терасата на 10-я етаж.

Сигналът е получен малко след 18.30. На място са пристигнали два екипа огнеборци от Първа служба.

Не се е наложила евакуация на жители от горните етажи. Но притеснени от обстановката, десетки решиха временно да напуснат домовете си.

Неизправност в газова бутилка, оставена на тераса, стана причина за пожара, за който Plovdiv24.bg информира по-рано тази вечер. Това съобщиха от пресцентъра на пожарната в града под тепетата.

Бдителни жители на квартал „Смирненски“ забелязали пламъци на терасата на 10-ия етаж от 14-етажен жилищен блок на улица „Равнища“. Сигналът е получен малко след 18.30 часа.

На посочения адрес са изпратени два екипа огнеборци от Първа служба.

Не се е наложила евакуация на жители от горните етажи, тъй като по това време в повечето апартаменти не е имало хора, а онези, които са се намирали в блока, бързо са се самоевакуирали.

Мигновената реакция на огнеборците е предотвратила по-сериозни щети.

По думите на огнеборците съседите, които са се притекли първи, за да помогнат, са действали много бързо и навреме, като действията им са били изключително в тяхна помощ.

Още криминални:

Тежко е състоянието на 18-годишният шофьор от катастрофата в Благоевград вчера. Както БЛИЦ съобщи, автомобилът се обърна по таван на пътя.

Притеснителни новини за 14-г. момиче, пострадало в мелето в Благоевград

Ето какво съобщиха от полицията:

На 23.10.2022 г. около 16:10 часа, 18-годишен водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“, движейки се с несъобразена скорост по ул. „Иван Михайлов“ в гр. Благоевград е загубил контрол над автомобила и в района на пътен възел „Грамада“ (подхода от ул. „Иван Михайлов“ към ПП 1 Е-79 в посока гр. Симитли) се е ударил в стълб и се е преобърнал по таван.

При инцидента, с опасност за живота са пострадали 18-годишният водач, който е настанен за лечение в МБАЛ-Благоевград и 15-годишно момиче, което е транспортирано за лечение в гр. София. С охлузни рани са три непълнолетни момичета, които също са пътували в автомобила.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Демерджиев изпълни заканата си, страшна чистка на шефове в МВР: Хвърчат от 7 районни в София
Next: Изсипвам кенче Кока-Кола в брашното и получавам вкусотия, която бухва във фурната като балон и е мека като памук

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.