Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • На Жоро Игнатов хич не му се връзват нещата със Сашко: Не вярвам в наивните обяснения
  • Новини

На Жоро Игнатов хич не му се връзват нещата със Сашко: Не вярвам в наивните обяснения

Иван Димитров Пешев ноември 20, 2022
jrogigingastov.jpg

Жоро Игнатов, адвокат и известен репортер и водещ, не смята, че Сашко от Перник е успял да оцелее абсолютно сам в гората, и то в продължение на 8 денонощия.

Както вчера стана ясно, на осмия ден от изчезването си, момчето беше открито край Радомир от делтапланеристи. Сашко е бил бос, имал е охлузвания тук-там, но е в добро общо състояние.

Именно това кара Жоро Игнатов да се осъмни в случилото се. Ето какво написа той в профила си във Фейсбук.

„Цялата планина е трудно проходима. Може да Ви съдействаме да се качите, но се облечете с подходящи дрехи“.

Не изпускай тези оферти:

Това каза пред журналисти един от мъжете, които откриха 12-годишния Александър. В същото време детето не е било добре екипирано, но е оцеляло и то цели 8 денонощия – без храна и вода.

„Чудото“ стана след като бащата обяви, че дава награда от 100 000 лева за откриването му. Щастлив съм, че Сашко е жив, но не вярвам в наивното обяснение, че планината е била майка за него“, написа Игнатов във Фейсбук.

Цял Перник се вълнува от добрата новина за намирането на Александър след повече от седмица в неизвестност. Доброволци, които го търсят от първия ден след изчезването му, се събраха в района на Профилакториума и още не могат да повярват, че момчето е оцеляло само в гората близо 9 денонощия. 

Появиха се обаче и много неизвестни, задават се много въпроси. Лелята на Александър – Елисавета Ваклинова, все още има съмнения, че момчето е било отвлечено. 

„Вярвам, че някой го пусна, детето няма как да издържи толкова време. Босо, с опърпани дрехи, без храна – не може някой да ме убеди, че един човешки организъм може да издържи толкова дълго“, казва жената, цитирана от BilgariaONAIR.

„Баща му ми се обади. Мислехме да направим изявление пред медиите, да призовем хората да го пуснат. Минута след това ми звънна да ми каже, че е намерен и тръгна към Червена могила. Щях да кажа, че ако някои хора са с добри сърца и са скрили това дете, да го пуснат“, коментира Елисавета Ваклинова.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нова снаха попита дали може да ме нарече мама, но дъщеря ми като разбра, стана страшно
Next: Майката на Сашко най-накрая наруши мълчанието си за случилото се и какво ще направи

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.