Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • На летище Варна претарашиха багажа на съмнителен иранец, щяха да припаднат
  • Новини

На летище Варна претарашиха багажа на съмнителен иранец, щяха да припаднат

Иван Димитров Пешев септември 26, 2022
letishisihsih.jpg

Откриха обезпокоителна находка в багаж на варненското летище.

Голямо контрабандни части за боеприпаси са открити в багажа на пътник на варненското летище. Контрабандната стока е била в чекиран багаж на ирански гражданин, съобщиха от Агенция „Митници“, цитирани от Дарик.

Чужденецът е пътувал като турист с чартърен полет за Иран на 15 септември. На летище Варна той е преминал през „зелен коридор“ без да декларирана нищо.

След съвместни действия със служба „Сигурност“ на летището и служители на „Гранична полиция“, митническите инспектори извършили щателна проверка на чекирания багаж на пътника.

Не изпускай тези оферти:

В хода на митническата проверка са открити в багажа преса за снарядяване на патрони, 98 гилзи за нарезно оръжие и 2600 броя проектили в различни калибри. Те са били укрити на различни места – в кухините на плажни чадъри, в ютия, в метални пръчки и в консервни кутии в чекирания багаж на пътника.

Задържаните стоки не са под специален контрол съгласно Закона за оръжията, боеприпасите и взривните вещества, но поради търговското си количество недекларираните части за боеприпаси са иззети.

Предприети са действия по образуване на административнонаказателно производство по реда на Закона за митниците.

Още криминални:

Двама мъже са били намушкани посред бял ден във Велико Търново, съобщава „Борба“. 50-годишен мъж от старата столица е наръган с нож в областта на гърдите и корема около 12:30 часа на улица „Мармарлийска“.

Пострадалият е закаран от екип на Спешна помощ в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ в изключително тежко състояние. Веднага са предприети нужните мероприятия за овладяване на кръвоизлива, обдишване и стабилизиране.

21-годишен мъж пък е бил наръган близо до автобусната спирка на „Беляковско шосе“ около 15 часа.

Пред погледа на случайни минувачи друг, по-възрастен мъж, напада пострадалия и го пробожда в областта на подбедрицата. Пристига екип на Спешна помощ, който го откарва в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“. По непотвърдена информация няма опасност за живота му.

И двата случая се разследват от полицията. Районът на второто местопрестъпление все още е отцепен.

Още крими:

„Опитвах се да спра този с ножа, а пострадалото момче не съм го удрял по раните“, каза Ахмад Алгафари, племенник на Нидал Алгафари, чието име бе замесено в инцидента в София, при който 16-годишно момче бе наръгано с нож.

Бащата на пострадалия младеж каза, че по думите на очевидци, след като синът му е бил наръган няколко пъти в гърдите и корема, Ахмад Алгафари го е удрял с юмруци в раната.

„Дори не разбрах на момента, че е наръган, разбрах впоследствие“, каза още той по БТВ. По думите му намушканият Кристиан от два месеца се е заканвал, че ще ги бие.

„По всякакъв начин се опитваше да ни провокира, за да стане проблем. Аз се опитвах да спра този с ножа. Бих помогнал с каквото мога на Крис и се надявам доколкото е възможно да се възстанови по-бързо”, каза още Ахмад Алгафари.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Полицай застреля жена, защото го изтрила от фейсбука си
Next: Путин не е на себе си. Кадиров заби нож в гърба на руския президент

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.