Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • На морето: Линейката идва срещу 600 лв., вадят кърлеж за 50 лв.
  • Новини

На морето: Линейката идва срещу 600 лв., вадят кърлеж за 50 лв.

Иван Димитров Пешев юли 21, 2023
fsafdfdgfrrr.png

Частни лекари и болници вдигнаха цените на медицинските услуги по морето.

Въпреки
че курортите още не преливат, клиники и кабинети са наточили яко секирите.

От
200 до 650 лв. излиза „удоволствието“ да бъде изпратена линейка при нуждаещ се
човек.

 

Цената зависи от състоянието на пациента, разстоянието, на което се транспортира,
и от това дали в линейката има екип реаниматори.

Българските туристи, които са
здравно осигурени, са в доста по-изгодна ситуация.

Те могат да посетят специалист
по здравна каса и да ползват електронни направления, издадени от джипито. За неосигурените
пациенти и за чужденците обаче единствената възможност е да се лекуват на частно.

 

Цените за първичен преглед това лято варират от 70 до 120 лв. Приблизително толкова
е и консултацията със специалист. За рентгенова снимка или ехография цената е
от 120 до 150 лв.

С повишени цени са и сестринските манипулации – за смяна на
превръзка туристите плащат по петдесетачка, за инжекция – 15 евро. Без промяна
е само тарифата за мерене на кръвно налягане, която струва 10-15 евро.

 

 

По правило цените в Слънчев бряг от години се пазят в дълбока тайна и пациентите
разбират колко им е сметката едва когато дойде време да я платят.

 

Туристи пресмятат,
че едно стомашно разстройство с два дена болничен престой излиза близо хилядарка.
Ако се случи човек да има нужда от оперативна интервенция, тогава сметката набъбва
в геометрична прогресия.

 

Според пациенти операцията на възпален апендикс вече
струва над 1500 лв. За гипсиране на крак или ръка при ортопед сметката е 200 евро.
Медиците се оправдават, че такава е практиката в цял свят.

Във Варна вадят кърлеж
за 15 до 25 лв., а в курортите вземат по 50 лв. Обработката на рани е още по-солена.
Само превръзката излиза 50 лв., зашиването – 150 лв., а махането на конците –
още 50 лв.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скръбна вест! След тежко боледуване почина велик българин. Поклон
Next: Показаха заведение на морето с цени като от преди 10 години – от народа за народа

Последни публикации

  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.