Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • На разпит в прокуратурата вчера бе извикан премиерът Кирил Петков
  • Новини

На разпит в прокуратурата вчера бе извикан премиерът Кирил Петков

Иван Димитров Пешев февруари 10, 2022
На разпит в прокуратурата вчера бе извикан премиерът Кирил Петков

Експерт: Сюжетът между управляващите и прокуратурата е политически

На разпит в прокуратурата през вчерашния ден бе извикан министър председателят Кирил Петков и началника на кабинета му Лена Бориславова. Те показаха лист на 19 души, които може да са свързани с икономическа престъпност у нас. Министър-председателят назова призовката си PR ход. Президентът Радев назова това “ инстутиционално изнудване „.

“ Целият сюжет сред ръководещите и прокуратурата, обвързван с призоваването на премиера и началника на неговия кабинет,  повече ми наподобява на политически, в сравнение с обвързван правораздаването „, това сподели пред Нова нюз доцент Христо Христев, учител по право на Европейския съююз в Софийския университет.

Според него Кирил Петков не постоянно формулира вярно постановката си по тематиката, само че той има право да задава такива въпроси.

“ Призоваването му от прокуратурата е обикновено, тъй като прокуратурата има право да привика всеки, който може да даде информация за закононарушения, само че методът, по който се случва, е чисто политически „, акцентира юристът.

“ Разнасянето на описи с хора, които би трябвало да бъдат следствие ме смущава. Разследване по лист не може да се прави, не е това метода, това е тоталитарен метод „, сподели още доцент Христев.

За него явно има някакъв вид реакция на основния прокурор, с което той демонстрира, че има много принадлежности в ръцете си, с цел да възправи. Той изрази вярата си, всичко по тази тематика ще се развие в полето на закона, тъй като има свидетелства от миналите години, че прокуратурата може да работи преднамерено и изборно по отношение на избрани лица.

“ Обвинения към член на държавното управление може да има, в случай че има задоволително обстоятелства за това, те нямат имунитет „, означи доцент Христев

“ Премиерът твърди, че е занесъл обществено известни данни, само че той би трябвало да знае, че не е работа на министър-председател да споделя кой е направил и кой не е направил закононарушение. За това има институции, по този способ се случва в правовата страна „, добави той.

По въпроса за опцията правосъдният министър да желае освобождение на основния прокурор доц. Христо Христев съобщи, че е нужно да има обстоятелства за несъблюдение на отговорностите, с цел да има такова искане. 

“ Аз съм песимист, че това ще се случи. Просто заради обществен натиск това няма да стане „, добави той.

Continue Reading

Previous: Убитият пастир е бил рецидивист и изнасилвач – КРИМИНАЛНО
Next: Правителството отново залага в Бюджет 2022 високи капиталови разходи и

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.